Уважаеми дами и господа народни представители,

Пише Ви един от хората на тази част от обществото, в която, навярно, твърде рядко се вслушвате, а именно – младите българи. И в качеството си на един млад човек, ще си позволя да Ви напиша едно малко по-различно писмо – искрено, откровено, а може би и леко проницателно. И нека долните редове не Ви се струват пропити с твърде много укор, приемете ги като разсъждения на един млад човек, търсещ своите отговори в света на непонятното.

Началото на Януари е и само преди броени дни изпратихме предходната година. Време за обобщения, оценки и равносметки. Е, г-н/г-жо Народен представител, как Вие бихте оценили изминалата година за България? Положителна? Отрицателна? А може би същата като по-предходната? По-точно предходните 5, 10,  а може би дори 20 години? И защо така? А можеше ли да бъде по-добре? А вие дадохте ли най-доброто от себе си на работното място? И не, не чакам отговори! Моля, не ми отговаряйте! Просто помислете!

Всъщност, „работно място“ за един държавник ми звучи твърде неправилно. Чували ли сте какво споделя великият български политик Атанас Буров на съпругата си Смарайда? В писмо до нея, той пише „“Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си“. Днес аз Ви питам колко от Вас, с ръка на сърцето, биха споделили същото? Колко от Вас обичат тъй истински България?

Защо думата „политика“ се е превърнала в синоним на „мръсна игра“, а политиците непременно трябва да бъдат измамници и крадци? Допадат ли Ви тези определения? Не, нали? Тогава, защо не правите нищо за да промените общественото мнение? Нашето мнение – на вашите избиратели!

В качеството Ви на обществени фигури и държавници – вие сте пример за нас, младите. Положителен или отрицателен е примерът – избирате Вие. Към този момент отговорът е твърде ясен, нали? Чрез действията си,  Вие пишете тази история, която след време моите деца ще учат в учебниците. А дали имената Ви ще са изписани с голям, черен и удебелен шрифт, в знак на почит и гордост, или тънък и едва забележим в ъгъла на последната страница? Говоря за същите тези учебници, по които някога Вие сте ни учили да бъдем добри и достойни хора, да не крадем и да не обиждаме, да не клеветим другарите си и да уважаваме дори съперниците си. Защо тогава вие толкова често нарушавате тези правила?!

Омръзна ми всеки път, когато пусна телевизора или седна пред компютъра си да слушам и чета новини за кражби, грабежи, побои, корупционни схеми и мръсни сделки. Не искам вече да попадам на знайни и незнайни допитвания, в които ние, българите, сме вечно последни в престижните и първи в негативните класации. Винаги ли ще бъдем най-бедни и най-корумпирани, най-нещастни и най-болни… Докога, дами и господа? Наистина ли сте толкова безсилни за да промените нещата?

Годините текат неусетно. Минават избори след избори. Управляващите се менят, но ситуацията е все тъй същата. Времето ви изтича, уважаеми дами и господа. Вие няма винаги да управлявате, нито вечно ще сте в политиката, няма и да живеете вечно. Не ме приемайте за грубиян, това е животът и вие не сте по-силни, нито по-влиятелни от него. Скоро поколенията ще сменят ролите си и ние, младите, ще заемем вашите места. Както казах – времето ви изтича! Помислете с какво ще бъдете запомнени! Какво ще ни завещаете! Не ни прецаквайте, поне не твърде много! Живеем в прекрасна страна, но не и прекрасна държава. Променете това. Ако сте безсилни, дай път на нас – младите. Ние можем, обещавам!

Не действайте като политици, действайте като родолюбци! Не приемайте за по-важни интересите на Обама и Путин, отколкото заветите на Ботев и Левски. Уважавайте избирателите си не само по време на избори. Започнете да използвате думичката „ние“ по-често, отколкото думичката „аз“. И, моля ви, спрете да прокуждате приятелите ми на Терминал 1 и 2 с еднопосочни билети в ръка. Не всички са упорити колкото мен. Осигурете ни по-добро бъдеще, а ако не можете – какво тогава правите там? Обичайте България, мечтайте и дерзайте за нея!

Сполай.

С уважение,
Един български студент