Уви, не са нормални времена

Честно казано, не виждам как България ще излезе от настоящата политическа криза - независимо дали се създаде ново правителство в рамките на този парламент, или се отиде на нови, предсрочни парламентарни избори, пише Александър Петров в WebCafé

Причината е, че нито нов кабинет, нито нови избори са способни да дадат решение за корена на проблема с липсата на стабилност в политиката у нас през последните няколко години.

Просто политиката у нас системно върви към все по-сериозно, радикално и грозно разделение.

Годините на унищожаване на диалога, на залагане на стратегията да очерниш опонента, на бълване на компромати и извъртане на чужди думи, за да паснат по-лесно на твоя наратив, ни доведоха до ситуация, в която все повече политици просто нямат идея как да провеждат смислен дебат без крясъци, сочене с пръст, патетични изблици или отправяне на обиди и нападки.

Да, да дискредитираш опонента е в пъти по-просто от това да покажеш, че ти самият си стойностна фигура в политиката и заслужаваш доверие. Да не говорим, че често работи много повече.

Въпросът обаче е, че дългите години употреба на подобни тактики за черен пиар доведоха до един неприятен страничен ефект - самото общество се радикализира.

България определено премина през някои тежки години, а това допълнително даде храна за всички онези антисистемни и революционно настроени герои, които в нито едно нормално политическо време не биха имали място на сцената.

Уви, не са нормални времена. И онези, които предпочитат в речите си да говорят за национални врагове, за предатели, за ходене на война (било то и метафорично), изплуваха на преден план.

Когато имаш такива субекти в активната политика, а същевременно с това трябва да постигаш консенсус и да търсиш общи решения за излизане от тежки кризи... вероятността нещата да се получат е много малка.

Антисистемните играчи в политиката функционират само в състояние на конфликти. Иначе избледняват и минават на заден план. Затова и продължават да търсят сблъсъци.

По-лошото обаче е, когато и системните партии възприемат този "биткаджийски" манталитет, търсейки скандали - независимо дали са в управление, или в опозиция.

Сблъсъкът в политиката трябва да е на идеи и визии, не на хора, които се обвиняват един друг кой е по-по-най-корумпиран.

Партиите у нас са все по-заети да се идентифицират с това, срещу което се борят (било то корупция, икономическа нестабилност, конретни модели и т.н.), дотолкова, че им става все по-трудно да комуникират това, за което се борят.

И това се усеща все повече.

В мрачни моменти като сегашния, когато кризите са наистина много и тежки, а разни икономисти се надпреварват да се появяват и да отправят черни предупреждения, че ни очаква наистина тежка зима, хората имат нужда от надежда, от вярата, че някъде там, отвъд всичката тази гняс, има едно по-добро бъдеще, което ни чака.

Именно затова миналата година на изборите през ноември "Продължаваме промяната" успяха да изпъкнат на общия фон. Те нямаха конкретни обещания, нямаха ясна политическа платформа, нито известен и уважаван екип зад гърба си. Просто дадоха надежда, че нещата ще се оправят.

По-малко от година по-късно обаче и те са възприели общия тон да се борят срещу, да чертаят червени линии и да сочат врагове.

Крайно време е българските политици и партии да си спомнят, че тяхната битка е за това да направят България по-добро място за живеене, а не да се докажат като по-малкото зло.

Защото като избирател мога да кажа, че на всички ни е писнало от години насам да гласуваме за това, което изглежда като най-малкото зло.

И е крайно време да свалят ръкавиците и да престанат да си представят, че са на бойното поле, а да започнат да правят малко истинска политика. Ей така, за разнообразие.