Вотът на прошката ли спечели изборите на ГЕРБ или липсата на опозиция в парламента погуби алтернативата на БСП? Анализите предстоят. Кой крив, кой прав, иска ли българинът алтернатива и каква?

Премиерът Бойко Борисов излезе от апартаментите като пое волана на кампанията и даде заявка - след прошка от избирателите започва партийна сеч. И май я получи. Очакваме ответната реакция! ВМРО се доказа, че и без партньори може. Воеводите са единствените, които от патриотичните сили черпят позитив от участието си във властта. А прегръдката с Борисов често е унищожителна (справка отминалото реформаторско дясно). Джамбазки не се спъна в парижкия си тризонет.

Демократична България пък възкръсна. Формацията тепърва трябва да се доказва ще бъде ли някаква алтернатива и сериозен играч на политическа сцена или ще е изиграе за пореден път поредната патерица.

И ДПС поиска прошка през изказване на почетния председател Ахмед Доган. Само че формацията се прощава с един евродепутат по-малко. Има ли прошка или е наказание? Защо Делян Пеевски насочи поглед към Брюксел? Възможно е да продължава да търси политическа реабилитация след всенародния гняв срещу назначаването му за шеф на ДАНС. Протести той да представлява България в ЕП нямаше. Хората го оставиха сякаш да си е вътрешен проблем на ДПС, не обществен,пише Диляна Панайотова в News.bg.

За "Атака" и НФСБ остава темата да преглътнат вътрешното си его, може би да се снижат и смирят, защото една подсъдима и осъдена на първа инстанция като Десислава Иванчева спечели повече гражданско доверие от Волен Сидеров и Валери Симеонов.

Обществото търси справедливост, възмездие, наказание - явно е. Очевидно избирателят повярва на покаялия се Борисов, който даде заявка за разчисти далаверите, повярва и на Иванчева, която се обяви за жертва на борбата с корупцията. Даде доверие на Радан Кънев, за да докаже този път, че може да е алтернатива и пак заради обещанието за справедливост.

А защо не припозна лявата алтернатива? Все пак БСП ще има един представител повече в сравнение с предишния мандат на ЕП. Вътрешните битки в столетната партия отвратиха хората. Простиха апартаментите, но не дадоха доверие на дребните разпри. Корнелия Нинова трябва да се научи да си подрежда къщичката, за да й повярват хората. Защото обрича опонента си на безалтернативност. Това не е полезно за никого. Левицата не може да очаква, че нетърпимостта към герберите автоматично ще се прелее в доверие към социалистите. Балконите, зайчарниците и други имотни саги отблъснаха хората, но не ги заведоха до урните, както част от политиците се надяваха.

И да, агресията не е печеливша стратегия. Оставки, разпри в червено, анализи - дано политиците ни излязат от паралелната реалност, в която са затънали и да "тръгнат" системно (не само предизборно) сред народа. Време е да разберат истинските потребности на избирателите си, да ги чуят и да започнат да ги изпълняват, не в своя угода. И да спрат с лъжите и фалшивите неизпълними обещания. Защото пак мнозинството е на негласувалите. Тези, които не вярват на прошки, обещания и алтернативи и избират себе си, бала, плажа, терминал 2... все едно какво, но не и да отидат до урната. Може и да ги съдим, че нямат право да се оплакват, щом не искат да участват в изборния процес. Но това негласуващо мнозинство е симптом. Болезнен, разрастващ се симптом. Щом "туморът" расте, трябва да се премине към химио или лъчетерапия, за да намалим размера и да изрежем раковото образувание (не ги сравняваме с такова). Ако политиците искат лечение на негласуващия симптом (щото може и да не искат и това да е удобно за статуквото), обещанията и прошките няма да са достатъчни. Защото незаинтересованите са потенциалните гурбетчии, може би. (Малко назидателно) Нещо май трябва да се промени - първо в политическата класа, за да може да изрежем тумора на негласуването. Време е! Иначе съвсем непесимистично не ни чака нищо добро.

И да, няма да имаме право - избиратели и политици - да се оплакваме. Очевидно терапията задължително гласуване не намалява размера на "тумора". Но с апатия напред не се върви. Една депресирана държава, с депресиращ се народ освен до депресия до нищо няма да стигне, докато "управлява" мнозинството на негласувалите, което пък е техен избор и те имат право на него. Май е време да се чуе гласът на негласуващите. Иначе... кучетата си лаят, керванът си върви (към плажа)!