Тайните служби на САЩ предупреждават, че още в сряда руските войски могат да преминат украинската граница. В тази взривоопасна ситуация германският канцлер Олаф Шолц е в Киев и в Москва

Каква е германската позиция? Отговорите дава Сабине Кинкарц в Дойче Веле

Ако бяха по друго време, тези визити щяха да са рутинни, дори може би леко скучни. Но в момента срещите на новия германски канцлер в Киев и в Москва са всичко друго, само не и рутина. Тайните служби на САЩ предупреждават, че още в сряда руските войски могат да преминат украинската граница, а редица западни държави, включително и Германия, вече изтеглят своите граждани от Украйна. Вчера канцлерът Шолц каза, че съществува „много, много сериозна заплаха за мира“, а неговата външна министърка Аналена Бербок припомни, че заедно с партньорските държави Германия предупреждава да не се предприемат повече военни стъпки, защото обратното би довело до „невероятно големи последствия“.

Двойната стратегия на Шолц

Олаф Шолц сериозно се е захванал с дипломатическа дейност. Преди седмица канцлерът беше на посещение във Вашингтон, където разговаря с президента Джо Байдън. После се срещна с президентите на Франция и Полша и с премиерите на балтийските държави и на Дания. Да не забравяме още, че в Берлин се проведе и експертна среща между представители на Русия и Украйна с посредничеството на Германия и Франция.

Ако се сбъднат предупрежденията за възможно начало на войната още тази сряда, германският канцлер навярно ще бъде последният западен посетител в Кремъл. Самият Шолц обаче видимо не желае разговорите му в Киев и в Москва да се натоварват с големи очаквания. Целта била да се продължи досегашната политика на Германия и съюзниците ѝ за деескалация и да не се прекъсва контактът с Москва.

Канцлерът говори за „двойна стратегия“: преговори, но и заплахи. „В случай на военна агресия срещу Украйна, която заплашва нейната териториална цялост и суверенитета ѝ, ще последват остри реакции и санкции, които ние сме подготвили много внимателно и ще пуснем веднага в действие. Заедно с нашите съюзници в Европа и в НАТО“, казва Шолц.

Неговите визити в Киев и в Москва не могат да се мислят извън историческия контекст, отбелязват с основание правителствени източници. Защото, както се знае, през Втората световна война тогавашната германска държава причини невероятни страдания на хората в тези две страни. Включително и поради това Германия се въздържа от оръжейни доставки за Украйна, макар че политически изцяло защитава суверенитета ѝ. Украинците могат обаче да разчитат на германска икономическа помощ. Германия и досега беше най-щедрият "спонсор" на Украйна, като само през последните години инвестира около 2 милиарда евро в стабилизирането на украинската икономика.

Болният въпрос за "Северен поток 2"

Да не забравяме и особено болния въпрос за газопровода „Северен поток 2“. САЩ и другите западни съюзници на Германия с нарастващо недоволство наблюдаваха политическите усилия на Берлин да извади от списъка с бъдещи санкции срещу Русия спирането на „Северен поток 2“. Президентът на САЩ Джо Байдън произнесе многозначителни думи по въпроса по време на посещението на германския канцлер във Вашингтон: „Ако Русия премине границата на Украйна с танкове или войски, „Северен поток 2“ няма да го има повече“, подчерта президентът. Шолц обаче вече от седмици дори не желае да произнесе името на газопровода.

Позицията на Германия по въпроса за бъдещето на „Северен поток 2“ се формира от няколко фактора. Официално правителството в Берлин до последно не иска да обсъжда конкретни санкции срещу Русия, а предпочита „да сложи всичко“ на масата за преговори, както се изрази канцлерът. Но в действителност Шолц има и други мотиви. Той навярно се опасява, че евентуалните санкции срещу Русия икономически ще засегнат най-сериозно тъкмо Германия. А къде остават САЩ и не би ли било редно те пък да спрат да купуват петрол от Русия?

1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД

През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.

Канцлерът трябва да се съобразява и с партията си. Социалдемократите вече от десетилетия печелят изборите в провинция Мекленбург-Предна Померания, където излизат двете тръби на „Северен поток“. Тамошната министър-председателка Мануела Шлезвиг, която е една от най-влиятелните фигури в ГСДП, от много време насам прави всичко възможно за успешното влизане в експлоатация на втората тръба. Да не говорим, че последният канцлер-социалдемократ Герхард Шрьодер е един от главните автори на проекта „Северен поток“, а също и важен фактор на ключова позиция в ръководството на руския концерн Газпром.

Кой има интерес от добри отношения с Русия

Впрочем, цялата германска икономика има интерес от запазване на добри отношения с Русия. И независимо от буреносните облаци, събрали се над Украйна, Източният съвет на германската икономика не се отказва от традиционната си ежегодна среща с руския президент. Вярно, че заради пандемията тазгодишната среща ще се осъществи само виртуално, но участващите в нея 20 германски топ мениджъри вече твърдо са я нанесли в календарите си за началото на март. И то съгласувано с германското правителство, както се твърди.