След като не успя да разцепи по темата за отношението към Русия,  НАТО и дори вечно разединения ЕС, Москва направи остър завой от досегашната си антиамериканска реторика ( главно оръжие в опитите на Кремъл да настрои всички срещу САЩ )

Коментарна статия на Иво Инджев в неговия БЛОГ

 Преди седмица външният министър Лавров плашеше Запада с репликата “търпението ни приключи”, произнесена гробовно. Днес същият взе да хвали американските предложения за преговори и дори ги окачестви като по-добри от тези на НАТО.

Дали Лавров наистина се надява да предизвика някаква вътрешнозападна ревност спрямо американското лидерство чрез вечните опити на Русия да се сравнява със САЩ, заобикаляйки Европа на заложения от Сталин принцип да оценява значението на противника си по броя на танковите дивизии? 

Когато казали на Сталин, че римският папа е много влиятелен, той попитал колко дивизии има той на разположение. Тази сталинска логика беше приложена от Путин най-напред срещу Чечня, където преди 30 години все пак му трябваше месец да превземе смазаната от руските бомби и снаряди половин милионна столица Грозни, защитавана само от около три хиляди чеченски бойци. После Путин приложи същия критерий в оценката за водене на война към значително по-голямата, не все така миниатюрна спрямо руските мащаби Грузия през 2008 година. 

Вероломният му подход да бие малкия и слабия съсед сработи дори срещу несравнимо по-голямата от Чечня и Грузия, но напълно дезориентирана и отслабена Украйна през 2014 година. Днешна Украйна, макар без окупирания от Русия полуостров Крим и практически отнетите с руска помощ територии на изток, няма нищо общо с онази Украйна. Превъоръжена е със смъртоносни за руските агресори оръжия и е мотивирана за съпротива чрез модернизираната и тренираната от западни инструктори практически нова армия, скъсала със закъсалото постсъветско подобие на въоръжени сили от преди близо 8 години. Говорим също така за държава с несравними традиции в антисъветската въоръжена съпротива под формата на партизанска война, потушена напълно от Москва чак в средата на 60-те години на миналия век. 

И още нещо, което отличава днешната ситуация от времето на онази руска вероломна изненада с нахлуването в Крим и подпалването на тлеещите и до днес огнища в Донбанс и т.н. Луганска република. Западът се отърси от илюзиите си, че може да опитоми Путин, в чиято държава бяха налети огромни инвестиции, но те не помогнаха за демократизацията й. От тактиката на по-скоро символичните санкции срещу руския режим Западът премина към рязко ускоряване на програмата си за подпомагане на усилията на Украйна за самоотбрана.   

Без голямо преувеличение може да се каже, че е в ход колективен западен Ленд лииз, подобен на американската програма за подкрепа на Великобритания и СССР срещу нацистка Германия през Втората световна война. Само че сега този (предимно) въздушен мост за пренос на оръжия и боеприпаси е насочен към възпиране на Русия, която благодарение на усилията на Путин и компания е изпаднала в ролята на някогашния германски агресор. 

Тези са, най-схематично казано, причините Лавров да смени рязко тона. Не стана в резултат на внезапно прозрение. До това се стигна с натрупвания. Ултиматумът на Путин от декември към НАТО не само не постигна целта си, но и предизвика ясен контра ултиматум от страна на алианса, който заяви на Москва, че трябва да изтегли войските си от Грузия, Украйна и Молдова. Явно тази колектива позиция е отрезвила Кремъл до степен, че да започне да прави мили очи на САЩ със съмнителната похвала на Лавров от днешната му пресконференция, според която американските предложения ( в които липсва този ултимативен елемент ) са по-добри за Москва. Лавров заявява това два дни след като “дипломатично” обиди генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че бил загубил връзка с реалността – т.е., че е нещо като невменяем.  

Всъщност като такъв се държи точно вторият по влияние в руската върхушка човек, за какъвто се смята Лавров. Защото в рамките на пресконференцията си изтърси, че САЩ така и не били отговорили на руското искане НАТО да не се разширява ( интересно е, че Лавров “пропуска” да повтори искането за разоръжаване на алианса със задна дата в страни като България- дали е случайно?).

Твърдението, че САЩ не са отговорили на този въпрос е толкова нелепо и лесно за опровержение, че този път наистина възниква въпросът дали пък Лавров няма здравословен проблем, свързан с паметта и възприемането на реалността.  А тя е: (не съм ги броил колко са, може и да десетина досега отговорите), че САЩ и съюзниците многократно ясно казаха “не” на тази абсурдна кремълска претенция. 

Нищо ново под слънцето на съвременната руска политика и дипломация. Дипломат Номер едно на Русия не веднъж твърди, че Русия никога никого не била нападала. Не е нужно човек да е дълбок познавач на историята, за опровергае плитката лъжа със световно известните факти за съветско-руските агресии.

Припомням жертвите на съветско-руските агресии :

Финландия и Полша (1939)

Трите балтийски държави (1940)

Унгария (1956)

Чехословакия (1968)

Молдова (1992)

Грузия (2008)

Украйна (2014)

САЩ оказаха животоспасяваща помощ на  СССР не само през онази война, но и заедно с “агресивния пакт” НАТО подадоха ръка на изпадналата в ситуация да не може да изхрани населението си Русия през 1992 година. В рамките на операция “Provide Hope” съюзниците доставиха тогава на бедстващата Русия и колониите й в Азия 7012 тона провизии и медикаменти с помощта на въздушен мост от 282 полета на американски самолети.

Сега е ред на САЩ и съюзниците да спасяват Украйна, както и международния ред, от Русия на Путин.