Близо един милион българи могат да бъдат засегнати от водната пандемия.

Горе-долу толкова души живеят в близост до уранови находища, чиито частици могат да попаднат в питейните води, пише 168 часа.

Хасково и Първомай са само първите скандални случаи, тепърва ще има още много, предупреждават експерти.

“Правил съм мониторинг на урановите находища в Сливен, Окоп-Тенево, Орлов дол и др., навсякъде има помпени станции, но мониторинг бе прекратен преди над 20 години”, коментира шефът на Асоциацията по подземни води проф. Павел Пенчев.

Около Пловдив и из цялата Тракийска низина също има много закрити уранови находища, а в близост до тях е помпената станция в Източната зона.

Останалите са ситуирани около Смолянско, Троянско, Мелник, Симитли, Бухово, Барутин, Монтана, Елешница и др.

Инж. Величко Величков също потвърди, че очаква още случаи като тези в Хасково и Първомай.

“През 1994 г. взехме 73 водни проби от територията на вилна зона Сливен, където също има закрити уранови находища. Нямаше почти нито една, която да не показа отклонение от стандартите”, казва той.

По това време държавата нямала средства за по-голямо изследване.

“Оттогава се питам къде отива тази вода, след като няма публични проучвания”, коментира Величков. Според него тъй като тя е в близост до рудника, с нея са поливани черешовите градини в района.

Около всички затворени уранови находища трябва да се провери как това се е отразило на близките водоизточници.

Учените са категорични, че до този развой е могло изобщо да не се стигне, ако са били взети мерки навреме.

“Това са технически решими въпроси, могат да се направят хидравлични бариери, има различни нови технологии”, посочи и проф. Пенчев.

Той си припомни, че през 1998 г. е имало мониторингова програма за находището в Първомай. За съжаление наблюдението е прекратено няколко години след това, защото държавата вече нямала средства.

“Сега в Първомай помпената станция е по посока на потока - казва Пенчев. - Очевидно това, което е било в находището, е стигнало до помпената станция.”

Според професора, когато е ликвидирана една цяла индустрия, каквато е добивът на уран, и когато е ясно, че тя не е екологична, това не може да се остави на произвола. В миналото имало такива лаици сред чиновниците, които смятали, че урановите зрънца във водите постепенно ще се разсеят, почвите ще се възстановят и други подобни.

В България има два типа находища на уран - хидротермални, които са в скалите, и седиментни в речните наслаги, някои от които са на милиони години.

Първите са обикновени рудници, където миньорите копаят по класически методи - такива са находищата в Бухово, Сливен, Елешница и др. Впоследствие уранът попада във водите, но тези потоци могат да се пречистят.

За разлика от тях седиментните находища са в самите пясъци на древните реки. За съжаление те са около хубавите подземни водоносни зони и подхранват кладенците.

Уранът в тях е във вид на малки зрънца, той не е активен, защото е в естествено състояние, не е разтворим и е със слабо лъчение. Там, където няма уранови находища, нивото на този елемент във водата може да е до 2 микрограма на литър. В находищата стига до 5-10.

Изтеглянето на урана става чрез шахматно разполагане на кладенци по двойки. В два от тях се нагнетява 10-12% сярна киселина, за да разтворят урановите зрънца. Паралелно с това обаче се променя и цялата среда. След което се правят други два кладенеца, за да бъде изтеглен този разтвор, обогатен с уран.

Винаги се тегли повече, за да не тръгне замърсеният поток и да стигне до кладенците.

В годините след 2005 г. мониторингът на тези води е силно занемарен.

“Проблемът е, че този замърсен подводен облак започва бавно да се движи по потока, все едно е подземна река, която пътува към кладенците. Да се разчита, че от само себе си ще изчезне, е нелепо. Затова са необходими множество мониторингови пунктове,” смята Величков.

Според Пенчев фирмите, заети с тази дейност, поради липса на средства за издръжка малко след 1998 г. постепенно започнали да продават съоръженията за мониторинг - тръби от неръждавейка, от легирана скъпа стомана, компресори, кранове и др., за да си плащат заплати. За по-евтино хвърляли гасена вар, за да се неутрализират опасните съединения в почвата.

“Мога да ги разбера, в онези кризисни години как да оцелеят без пари - казва Пенчев. - Но и същевременно, когато пътувам, виждам абсурди. Преди десетина години минах край място, където преди имаше уранов рудник - до Първомай. Видях, че правят сонда за вода.

Попитах работниците знаят ли какво е имало там преди, те ми казват: “Не, ние сме сондьори.” Зададох въпроса за какво ще се ползва тази вода и ми казаха, че ще е за близката кравеферма.”

Той недоумява защо старите пунктове за мониторинг след 2007 г. са изоставени, разкопани са и там хората си садят царевица, овошки, зеленчуци.

“Много са тези полета, главно в Южна България”, казва Пенев.

Въпреки че няколко министерства нехаят за този проблем, това не им пречи заедно с подчинените им служби да бълват текстове и наредби, които спират всяка инвестиционна активност.

Само този, който не си е правил сондаж в двора за вода, може да си мисли, че в тези институции правят нещо смислено. Практиката показва, че един такъв сондаж с дълбочина до 10 м в собствен имот отнема около година и половина.

За различни разрешителни, проекти, съгласуване на документи между институции. С държавните такси цената на това удоволствие излиза над 10 хил. лв. Когато дойде сондажната фирма, тя върши работата за около 5-6 часа и взима 1000 лв.

Още по-зле е, ако някой има къща за гости и му е необходимо водоснабдяване.