Е, приключи моят 30-дневен оризов експеримент.

Навих се да го направя не толкова заради оригиналният експеримент на японските учени, колкото заради редицата клипчета на обикновени хора в youtube и коментарите под тях. Масово хората споделяха, че са го опитали, че е дало резултатите, че самите те са се изненадали. И реших да се пробвам и аз.

Ето какво става въпрос – сварих малко ориз, сложих го в два буркана и ги запечатах. На единия буркан всеки ден казвах „Благодаря ти. Обичам те.”, обяснявах му колко е ценен за мен, четох му цитати за любовта от Труман Капоти и Антон Дончев, рецитирах поезия. На другия буркан всеки ден му казвах „Нещастник. Мразя те.”, обяснявах му как не става за нищо, как е нищожество, как винаги е бил боклук, карах му се, обиждах го... Музика им пусках – на единият нежна, на другия – агресивна. Първите четири дни не стана нищо. После промените започнаха, малко по малко. Единият ориз не се промени. Другият пожълтя, накрая и позеленя. По време на 30-те дни разказвах на някои мои приятели какво правя и какви са резултатите.

Отговорите бяха предимно „Марто, не ми казвай, че вярваш на подобни глупости!”, „Сигурен ли си, че си затворил и двете капачки добре?”, „Направи го още 50 пъти и тогава ще имаш валидни резултати” и т.н.

А аз... как да ви обясня? Не го направих, за да доказвам нещо на някого. Не претендирам за валидност,не държа да ми вярвате. Но просто ви моля да се замислите следващия път, преди да кажете на някого, че е нещастник, нищожество и не става за нищо. Замислете се, преди да го кажете на друг човек, преди да го кажете на дете, преди да го кажете на себе си. Това е.

„Внимавай, докато изричаш:
словата са мехлем и тръни.
Обичаш ли? Ами обичай.
И празното ще се напълни.”