Като заваляха прокурорски писма, та цяла неделя... Капят, капят декларации под индиго в подкрепа на единствения кандидат за главен прокурор. Той става, той е еманация на всичко, което искаме, той е правилният кандидат. И още, пишат прокурорите от цялата страна, зад онези, които са против номинацията, стои "политическо вмешателство". Вече дори не споменаваме името на избраника, щото не е ясно какви мерки и механизми ще приложат. Само се забавляваме с позабравеното явление "трудови (и партийни) колективи от цялата страна пишат писма в подкрепа на..."

Прокурорските колективи, внезапно озарени от безспорността, авторитета и капацитета на правилния кандидат, пишат, та се късат. И защо? Защото се завъртя в публичното пространство логично неоспоримото твърдение, че никой не би възразил на кандидатурата на Иван Гешев, след като е подкрепена от върха на пирамидата. Е, писмата само потвърждават, че обоснованото предположение е повече от усещане, пише Ина Михайлова във вестник Дума.

Какво удивително единомислие показват писмата на прокурорите! Всички са абсолютно несъгласни с опитите за вмешателство и единодушно подкрепят правилния кандидат. При това със завидна бързина. Не, не че някой е изпратил Окръжно! Опазил ни Бог от подобни твърдения! Дори не искаме да припомняме и обясненията отпреди време на една прокурорка, че никой в системата не отказвал на устни молби на Първия.

Обаче пак се питаме: защо е това единение на мислите и идеите във времето и пространството? Нужно ли е на прокурорите? Не. Няма да промени по никакъв начин гласуването им във Висшия съдебен съвет. Писмата на прокурорските трудови колективи явно трябва да убедят всички останали, че това е правилният кандидат. Дали е добър, или лош като професионалист? Не е в рамките на нашите компетенции да оценяваме. Едва ли и стотиците прокурори, които го подкрепят, са наясно с това. Те пишат не заради него, а заради системата. Същата система, на която Гешев е продукт. Същата система, която така е инженерната, че (почти) винаги гласува единодушно, обича единодушно, номинира единодушно, подкрепя единодушно. За разлика от всичко останало, което се цепи, разделя, фракционира и какво ли не. Защото прокурорите знаят: едно мрънкане или несъгласие и току-виж - озовали се на място потайно и дълбоко, където могат да размишляват, да се забатачват и да си умрат в "последна дупка на кавала". Само с едно мърдане на пръста на Шефа, една по-лоша атестация - и с прокурора е свършено. Той става прокурорче някъде, забравено от Бога.

Днес - както вчера, както и утре, прокурорската гилдия е, била е и ще бъде монолитна. И надъхана. Като Иван Гешев. А и отдавна не се налага няКОЙ да вдига телефона, да пише Окръжно и да напомня на всеки прокурор какво трябва да се направи. Те си знаят. И го правят. По шаблон. Завинаги влюбени в Шефа.