Вложителят във фалиралата преди близо 5 години КТБ Николай Кантарев осъди централната банка да му изплати 1835.72 лв. като обезщетение за блокирания повече от 5 месеца достъп до парите му. 

Административният съд във Варна прие, че БНБ е нарушила правото на ЕС, като е забавила решението си за обявяване на депозитите в КТБ за неналични. Според съда вложителите в КТБ е трябвало да започнат да получават парите си от Фонда за гарантиране на влоговете още на 25 юли 2014 г. Вместо това централната банка е позволила достъп до депозитите чак на 4 декември, пише Вестник СЕГА.

Кантарев е сред потърпевшите от рухването на КТБ и затварянето й през лятото на 2014 г. Депозитната му сметка е била служебно закрита, а парите му били изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете, но след 5 месеца забавяне. Обезщетението, което му се присъжда сега, всъщност е разликата между законната лихва за забава за този период и начислената по влога му от 84 300 лв. 

До решението на Административния съд във Варна се стигна след допитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. През лятото на миналата година СЕС излезе със становище, което дава право на Кантарев. Сега на практика варненският съд се съобразява с препоръките на европейския съд. Това може да отприщи вълна от искове на пострадали добросъвестни вложители във фалиралата банка.

Спорът възникна, тъй като в българското законодателство, действало през 2014 г., изплащането на парите е обвързано с отнемането на лиценза на банката. Лицензът на КТБ беше отнет на 6 ноември 2014 г. - почти 5 месеца след като банката затвори и беше поставена под специален надзор на 20 юни 2014 г. Впоследствие съдът при делото за несъстоятелност определи като начална дата на неплатежоспособността именно 20 юни 2014 г.

Директивата за гарантираните депозити обаче регламентира друго. Тя предвижда, че защитените депозити трябва да се изплатят в 5-дневен срок, след като компетентните органи установят тяхната неналичност, т.е. че дадена кредитна институция не изплаща дължимите и изискуеми депозити. "Това не трябва да зависи от решението относно неплатежоспособността на кредитната институция и отнемането на нейния лиценз. Неспазването на това изискване представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, за да се ангажира отговорността на държавата", смята СЕС.

На тази база Административният съд във Варна заявява: „Като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на ЕС. Това нарушение се преценява от настоящия състав и като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата“. В решението съдия Искрена Димитрова заявява също, че БНБ е нарушила гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека право на собственост на вложителя. „Ищецът е имал притежание върху движими вещи - парични средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание".

Решението на Варненския административен съд не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.