Българските власти са на път да заличат свиневъдството, като се оправдават, че следват стриктно европравилата.

Но масовото избиване на животни, с което Българската агенция по храните (БАБХ) се опитва панически да ограничи пораженията от африканската чума по свинете, не съществува като мярка в нито една директива на ЕС. В същото време БАБХ проспа безценно време за важни мерки, които можеха да предотвратят епидемията. Това коментира д-р Сергей Иванов, молекулярен биолог и експерт по храните в интервю за "Офнюз", цитиран от вестник СЕГА.

"Агенцията не направи най-простото - да организира мащабни разяснителни кампании за личните стопанства. Така и не публикува адекватни и реалистични мерки за повишаване на биосигурността в личните стопанства. Предпочете да избива свинете и да заплашва хората", критикува експертът. 

Африканската чума по свинете дойде у нас преди година от Румъния  - в дребно стопанство във варненското село Тутраканци. Седемте прасета там бяха умъртвени, а шефът на БАБХ Дамян Илиев увери, че държавата бди и няма да допусне разпространение на заразата. Година по-късно положението е трагично и епидемията се вихри из цяла България. В 23 от 28 области е въведено "задължително превантивно умъртвяване" на домашните прасета, т.е. да се избиват и здрави животни; 126 хиляди свине в промишлените ферми са обречени на унищожаване, като 80 000 от тях вече са избити. А ресорният министър Десислава Танева замина за Брюксел да иска парични помощи. 

Д-р Иванов посочва, че в ЕС борбата с африканската чума по свинете се регламентира с два документа. Основният е Директива 60 от 2002 г., в която изрично са изброени мерките за ликвидиране на болестта. Според европравилата животните в засегнатите стопанства трябва да се умъртвят, но никъде не пише, че трябва да се избиват и прасетата на няколко километра от тези огнища. Не се предвижда и умъртвяване на животните в 20 км радиус от индустриалните ферми.

"Такива мерки няма нито в европейските документи, нито в препоръките на Здравната организация на ветеринарите, не знам откъде българските власти измислиха това нещо. Те тотално закъсняха и в момента не им хрумва нищо друго, освен да избиват животните и да се конфронтират с хората", смята експертът.

Но чиновниците от Агенцията по храните продължават да настояват, че всичките им действия и мерки са съгласувани с Брюксел. А чиновничка от БАБХ нахално обясни на медиите, че няма нужда да се търсят виновници и пропуски, важното било да се гледа напред.  "Не е въпросът да търсим какво не е станало и какво не сме направили досега, а какво предстои като мерки", каза Александра Митева от БАБХ.

Междувременно агроминистерството и БАБХ продължават да броят новите огнища на заразата. В понеделник се потвърди, че болестта бързо обхваща и Югозападна България. "Гората е пълна с диви прасета, това изобилие с комбинация с индустриални ферми и лични стопанства без биосигурност е предпоставка за разпространението на заразата", невъзмутимо обясниха от ресорното министерство на специален брифинг, на който отчетоха поредните закъснели мерки. Сред тях е залагането на 400 капана, които да ловят дивите свине.

"Напълно реалистично е и следващата година у нас да не може да се овладее африканската чума по свинете (АЧС) и стопаните да не могат да закупят здрави прасета за отглеждане", обяви по БНР директорът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Христо Найденски. “Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това създава предпоставка за разпространение на вируса и през следващите години. Хранителните отпадъци - предимно тези, които са от месо, за сурови колбаси говорим, осолени продукти, каквито са шунките например,  всички те, когато са добити от животни, които са в предклиничен стадий, те са опасни, ако при консумацията след това човек ги изхвърля в общите отпадъци“, каза той.

ПРОСТИ НЕЩА

Балтийските републики, в които също имаше епидемии, спряха заразата не с избиване на животни, а с мерки за хигиена и с железен контрол. Това коментира пред "Офнюз" д-р Сергей Иванов. 

"Който има прасе, да държи на входа си кофичка с дезинфектант и на влизане да измива с четка обувките си или най-добре да се преобува. Ако е влизал в селскостопански двор с кочина, да прави същото и там. Каза го еврокомисарят - "Като ходя при животните, вземам душ преди това" и слагам други, чисти дрехи", обясни д-р Иванов.

Той посочи, че е трябвало да се въведе забрана за работещите в големите свинеферми да отглеждат прасета вкъщи.

"Много от хората, които работят в свинекомплексите, имат домашни прасета - ето един основен път за прехвърляне на болестта. Заразата се пренася също и чрез диви животни, но и чрез гризачи, каквито има в изобилие в големите животински ферми, а също и чрез насекоми. Тоест трябва да се пръска с пестициди и инсектициди. Това да чухте някой да го обяснява?", критикува експертът. Пропусната е и друга подобна мярка - свинекомплексите да забранят на своите служители, които са ловци, гъбари, билкари, да ходят в гората.   

МИЛИОНИ

Вчера стана ясно, че ЕК ще отпусне на България  2.9 млн. евро дезинфекция и диагностика. В рамките до 30 дни ще получим и до 11 млн. евро - за обезщетения за стопаните, които имат регистрирани свине. Сумата не е окончателна и ще се актуализира всеки месец. Компенсации ще има и за нерегистрирани стопани, твърдят от БАБХ.  

НАКАЗАНИЯ

"Ветеринарите тръгват по селата да проверяват дали стопаните изпълняват предписанията. "Ако обектът за отглеждане на свине не отговаря на изискванията на закона, собствениците се наказват с глоба от 500 до 1000 лева, а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лева. При връчването на акта има срок, в който е указано какво трябва да се направи и съответно ще се пристъпи към процедура за принудително умъртвяване", обясни пред БНР д-р Александра Митева от БАБХ.