Това сочат наблюденията на директора на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България

Българските деца са сред най-добрите в изучаването на английски език. Това сочат наблюденията на директора на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България Владимир Колев. Организацията съществува от 16 години. В момента в нея има 178 активни членове – средни и частни училища, както и езикови центрове от цялата страна. „Членуват всички училища, които искат да си сътрудничат в името на по-доброто обучение по чужд език“, обясни Колев пред БНР.

Асоциацията е основен организатор на най-престижното състезание по английски език, което е част от международното Kangaroo Global Linguistics. „С включването на състезанието в системата на Kangaroo Global Linguistics даваме възможност на най-добрите български деца да мерят сили с връстниците си от целия свят“, каза Колев. Той подчерта гордостта си, че българските деца на два пъти са номер 1, глобални победители в международното състезание по изучаване на езика на Шекспир.

Признанието за положените усилия, получено пред децата от цял свят, е изключително голяма награда за победителите.

По оценката на Колев сегрегацията, голямата разлика между добрите и не толкова добрите училища е сред най-големите проблеми на масовото образование у нас. Децата от така наречените "елитни" училища излизат с чудесно образование по математика и по чужди езици, но децата, които остават в другите, нямат този шанс, те трябва да наваксват, сочат наблюденията на Колев. „Целта на образователната система би трябвало да бъде да създаде условия тази граница да се смалява така, че да няма значение по отношение на знанията, с които излизаш, от какво училище си. Винаги ще има по-добри училища. Въпросът е средното ниво да се вдига. И там е дефицитът в момента“, категоричен бе той. По думите му това може да се преодолее с целенасочено инвестиране от страна на държавата в образованието и най-вече с осигуряването на добри учители, „тъй като те са ключа към успеха“.

Статистиката сочи, че педагогиката е най-търсената специалност в Софийския и в другите университети. Много млади хора се насочват към нея, но „много млади хора отиват (в професията, б.р.), насочени само от идеята за заплатата без да си дават сметка каква отговорност е учителството и дали е тяхното призвание. Смятам, че това обаче е закономерен процес. Ние не можем да направим никой насила учител, така че те нека да извървят пътя и най-добрите да останат. Има и друга стряскаща статистика, че доста от тези млади хора не издържат и пет години и напускат, но това е естествен подбор“, коментира Колев. Той обаче изрази оптимизъм, че „ще намерим пътя да се развиваме занапред“.