Ще разгледаме егоизма като добродетел, но умерено консумиран.

Той може да бъде полезен само в малки дози, подобно на алкохола. В големи количества е разрушителен – за нас и за всички около нас.

Примери за здравословен и за нездравословен егоизъм колкото щеш! Май вторите са повече.

Затова, ето няколко добри примера за здравословен егоизъм:

Раздавай се умно.

Бих ти влязъл в положението, ако работиш до среднощ, без да очакваш нищо в замяна. Това значи, че получаваш някаква скрита полза. Може би трупаш знания, контакти, опит и умения, които ще ти се отплатят на по-късен етап? Това бих го разбрал. Но не бих те разбрал, ако работиш до среднощ за пет лева. Примерно. Защото с пет лева вече нищо не можеш да си купиш. Раздавай се умно.

Бъди пестелив към времето си.

Много хора не го ценят правилно. За тях твоето време е даденост, а за теб – ценен актив, който използваш. Времето е необратим, невъзвръщаем, изчерпаем ресурс. Никой не бива да злоупотребява с него. В това число влизаш и ти!

Обичай се!

Постигнал си малка победа? Възнагради се с шампанско! Изработил си нещо майсторски? Целуни си ръцете и им благодари за добре свършената работа! Заслужаваш похвала? Погали се по темето и си кажи сам: „браво!”. Бас хващам, че това ще промени отношението ти към другите хора.

Угаждай си.

Харесва ти нещо, но парите не достигат? Трябват ти за наема, за сметки, за пътуването до морето…? Купи го! Угаждайки на себе си доказваш и показваш на практика, че няма да ядеш трици. Че можеш да си го позволиш. В буквалния смисъл на думата. Подсъзнанието ще разбере, че можеш. И ще ти поднася все повече неща, които можеш да правиш. Така ще имаш и за сметките, и за наема, и за пътуването до морето. Да не говорим, че можеш и да се позабавляваш по Пътя.

Хвали се.

Не казвам да станеш досаден дърдорко или самовлюбен психопат. Ако си направил нещо като хората, похвали се. Нищо не ти пречи да го споделиш. Особено, ако те попитат…