Изложбата ще бъде открита на 3 май във фоайето на ІІ етаж на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и в нея ще видите снимки от всички русенски ателиета, работили през периода 1865 - 1920 година

На 3 май (сряда) в 17:30 часа във фоайето на ІІ етаж на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ ще бъде открита изложба „През обектива на старите русенски фотоателиета“, посветена на 6 май – Деня на Русе. Експозицията е съвместна инициатива на библиотеката и Йовчо Стоянов от Сдружение "РусчукБГ".

Ще видите снимки от всички русенски ателиета, работили през периода 1865 - 1920 година.

Известно е, че Русе е един от първите градове по българските земи, в който прониква фотографията. По река Дунав отначало пристигат пътуващи фотографи, но още преди Освобождението някои от тях отсядат трайно в Русе и разкриват собствени фотоателиета.

В колекцията на Йовчо Стоянов се съхраняват над 400 оригинални стари фотографии на твърд картон (вид паспарту на дебел картон със сух печат на лицето и литографиран гръб) от всички русенски фотоателиета през периода 1870 - 1920 година.

На тези снимки са запечатани образите на хиляди русенски граждани. На много от тях има неизвестни за нас хора. Но има доста снимки на известни, важни личности, останали в историята на града и на страната. Тези снимки са „своеобразен портрет на епохата”. В тях има богата информация - за самите граждани като личности, за облеклото, модата, прическите и аксесоарите. Има информация за фотоателиетата- имена, адреси, награди на фотографите. Вижда се къде са поръчвали твърдите картони - паспарту, на които се лепи тънката фотохартия със снимката. Много от снимките са надписани и имат посвещения, затова носят допълнителна информация за хората, които са на тях и за тези, за които са предназначени.

Повечето от старите русенски фотографи са чужденци- главно от Австро-Унгария, т.е. австрийци, унгарци и т.н. Тъй като идват от развитите европейски държави, те са носители на „модерността”. Не само със своята професия, а и със своя начин на живот и мироглед те са живата връзка на града с Европа. Играли са ролята на своеобразен „катализатор” за европеизиране на града и неговите жители. Днес, повече от 100 години по-късно, ние все още търсим своя път и своето място в Европа. Вглеждайки се в миналото, изучавайки опита на предците, ние можем да се равняваме по тях и да се опитаме да сме достойни за наследството, което са ни оставили, да достигнем и да надградим постигнатото някога.