Публикуваме коментар на адвокат Петър Николов относно извънредното положение и бедствието с коронавируса у нас:

"За мен вирусът идва да ни каже някои неща.

Твърде много се забихме в материалното. Отдавна сме консуматори, за които свободата е просто надпис. Тя не е постижение. Не е кауза. Свободата е нещо, което си мислим, че го имаме, докато един ден не ни накарат да си стоим по домовете, да спрем да харчим пари в брой и изпратят дрон да гледа през прозорците ни дали светим.

Един ден, в който разбираш, че имаш твърде много кредити, за твърде много неща, които не са ти нужни, и за които от следващия месец няма с какво да платиш, защото нямаш работа. Следователно нямаш и свобода. Някога за нея войни са водили. И са умирали колкото при грип в мирно време.

А сега нашето оръжие се казва смартфон. С него плащаш, с него говориш, с него обикаляш света, плачеш и се смееш. Или може би вече не помним какво е истински смях, както и не помним какво е истинска свобода. Прескачаме от режим в режим и сменяме новите дрехи с други. Ту сме партийни секретари, ту сме демократи, ту предлагаме монархия или нов диктатор. Сменяме одеждите без никакъв свян.

Също както сменяме жени, деца, хора, приятели.

Женим се и се развеждаме, после пак сватби, пак деца, обещаваме, че повече няма да се сърдим на тези, които сме намразили, обещаваме, че повече няма да обичаме като предния път. Обещаваме да не повтаряме предните грешки.

Докато идва един ден, като този. В който вместо да тичаме по опашки, трябва да си зададем един единствен въпрос. Кой съм аз. И трябва да си го зададем честно, в пълна самота и изолация. За това е нужен само един миг.

Да попиташ смело себе си знаеш ли накъде отиваш. Бензиностанцията, аптеката...това не са цели. Това са дестинации, които нямат никакъв смисъл само ако трябва да осигуриш съществуването си, а да не помислиш за живота. ЖИВОТА.

И следващият въпрос трябва да бъде има ли смисъл да го живея. Какъв е той? Смисъл ли е отново да прецакам другия на опашката като му взема неговата тоалетна хартия, неговия дезинфектант, неговия ЖИВОТ, за да опазя моя.

Смисъл ли е да съм същото лайно в различен ден, което продължава нагло да граби, да харчи, да лъже, да мами, да се усмихва фалшиво, да прецаква, да руши, разбива, унищожава, без да си дава сметка.

Смисъл ли е да продължавам да оцелявам и да си мисля, че ЖИВЕЯ. Затова ви попитах онзи ден: След като изкупихме всичко. А сега? Накъде!!!!????"