Да, така е, заядливичко се отнасям към Министерство на културата.

Сори, стар навик. Последните години не ми донесоха усещането, че МК заслужава друго, освен жлъч, сарказъм и ирония.

А сега накратко ще се аргументирам защо днес съм изпълнен с жлъч и недоверие към МК.

1. Министърът бе назначен изневиделица. И изчезна. Не се появи никъде. Не говори. Не дава интервюта. Очевидно е, че Атанасов е бил резервен вариант, даже не е много ясно и дали е бил резервен, или е бил привикан на пожар.

2. МК е тотално чао като комуникация в момента. Всички други министерства нещо говорят, нещо обявяват. МК е тайнствен остров на мълчанието. А когато заговори (два статуса във фейсбук) прави гафове.

3. Междувременно има много въпроси. Ама адски много. Например - как новият министър ще обясни отсъствието отново на заветния 1 процент от БВП за култура в документа, който подписаха управляващите партии. Или - какви са тия безумни аргументи в конкурсите и защо МК не промени тая процедура, която е гербаджийска по каталог. Ако ме викнат да ме питат, ще им обясня какво точно е заложено в анкетните карти за избор на директори, че съм бил няколко пъти в такива комисии.

4. Много важно - още по време на кампанията един доста близък до новата власт шеф на културно НПО пусна статус, че в България имало твърде много културни институти. За какво са ни толкова опери и оркестри? Носят се слухове. Слуховете гласят, че този шеф на НПО е близък до новото управление. МК трябва да разсее тези слухове веднъж и завинаги.

5. И последно - какво ще прави МК? Поп културата, за която бленуват младите юпита с якички (щото сама се издържа, както каза Киро Харварда) или висока култура, в която трябва да се инвестира?

Ето това са важните въпроси, на които Министерство на културата трябва по някакъв начин да отговори. А аз си признавам, че може и да съм заядлив повече от необходимото, но, понеже по принцип не съм лош човек, ще се извиня моментално и публично, ако не съм прав да питам тези неща.

Венци Мицов