Години наред една група анализатори, журналисти, социолози, „правозащитници“, професори по нещо си, медии и прочее, симпатизиращи и подкрепящи на т.нар. „либерална десница“ отричаха, омаловажаваха и прикриваха съществуването на етническата битова престъпност, извършвана от обитателите на циганските махали по селата и малките населени места.

Спонтанните протести след зверското убийство на професор Калоянов, извършено от тълпа цигани, обитатели на незаконния катун на улица „Суходолска“ в Захарна фабрика и клането на Боби Райнов, извършено от десетки обитатели на незаконни постройки по ул. Обиколна в Овча купел, със сопи, с колове, брадви и вили, Катуница, предишните протести в Орландовци - традиционно бяха представяни манипулативно, невярно и едностранчиво, само и единствено като фашистки сборища на зли нацисти, лумпени, дегенерати, „бели цигани“, провокатори и прочее.

Нещо повече – за тези, вече повече от 20 и отгоре години, тази група журналисти, социолози, анализатори, ПР-и, служители на фондации и „правозащитни“ комитети и прочее, определящи се като „десни либерали“, каквото и да значи това, адвокатстваха и защитаваха по всякакъв начин гетата и обитателите им.

При всичките ми стотици сблъсъци, спорове, коментари, обсъждания с тях по теми като „незаконни цигански коптори из София“ неизменно едни и същи хора се явяваха да ги бранят. Да ги оправдават. Да „анализират“.

А днес са „учудени“, че катуните ги има и питат къде е била държавата.

Няма да ги наричам тук „толерасти“, „либерасти“, „соросоиди“ и прочее, не тези квалификации са цел и причина за този текст. Но фактите са си факти. Тези хора браниха незаконните цигански гета, този криминален начин на живот на обитателите им години наред. Справка - незаконният катун на ул. Баталова воденица, който Борисов като кмет не посмя да премахне, въпреки влязлото в сила съдебно решение, заради техния натиск.

Пазиха ги, защитаваха ги, оправдаваха ги със зъби и нокти, със съдебни дела срещу България в Страсбург, а сега с изненада откриват, че „проблем има“. Не е проблем. Проблем беше преди 10-15 години. Вече не е.

Вече е катастрофа.

Катастрофа, за която гореописаните „активисти“ активно и агресивно работиха. Оправдаваха и прикриваха. Днес отново философстват и „анализират“. Изказват „подозрения“, как така и Гърмен и Орландовци се били взривили едновременно, видиш ли. Само, ако си погледнат новините, които не са пуснали, репортажите, които са прикрили във времето -  и от Гърмен, и от Орландовци през 2011, и от стотици други населени места, ще разберат, че „проблемът“ не е от днес.

Повечето от тези, вчерашните защитници на вселенските права на циганите да си „берат“,  каквото си искат, а днес загрижени за „проблема“, никога не сте стъпвали в циганско гето. Защитаваха фалшивата „интеграция“, циганските декади, фондации и прочее кражби на бюджетни и европейски пари.

Днес са изненадани. Лицемери такива. Предлагат решения. Уви, късно е либе за китка. Циганите им иззеха инициативата. Не, че някога им е дремело и за тях, и за когото и да било, но благодарение и на тези хора, обитателите на катуна придобиха смелост, арогантност и безнаказаност и изобщо не ги впечатляват словесните им полюции.

Вече не могат да бъдат спрени с преливане от пусто в празно, с мазни приказки, с обичайната словесна диария по темата. С „планове“, “анкети“, „комисии“, „обследвания“. Не става. Вече не.

Тези „проблеми“, които либералните десни и ведомствените им анализатори, журналисти, социолози и прочее, днес откриват, като съветски учени топла вода, не се изследват и изучават от уютни редакции и офиси на фондации, около жълтите павета, под климатик, в стерилни лабораторни условия, на сухо и сигурно.

Хора, които са наближавали циганско гето отдалеч, зад строя на жандармерията, с карта, компас и навигация, никога няма да разберат този „проблем“. Няма да разберат защо българите протестират.

До вчера се гнусяха от темата. Не им беше европейска, някакси. Днес се сетиха да предлагат решения – полиция в гетата, ред, образование, друго, трето, пето.

Малкичко е късно, както казват по Сандански и околността. Тези предложения трябваше да бъдат подкрепяни и осъществени, когато ги предлагахме преди поне 10 години. На всички нива, инстанции, по всички възможни начини.

Днес същите продължават да си заравят главите в пясъка, за да не напиша в задниците. Продължават да лъжат, и себе си и обществото, че „проблемът“ е просто „битов“. Продължават да твърдят, че българите сме расисти и виновни за „проблема“ са само „агитките“.

Продължават да твърдят, че проблемът е само заради предстоящите избори. Или заради Путин. Днес и това прочетох. Чудя се, какъв завършен идиот трябва да си, за да твърдиш убедено, че Путин провокира гърменските цигани и орландовските им съплеменици да пребият някого с колове и брадви  

Явно се правят, че не разбират, че тези „проблеми“ се отразяват повече около избори, защото винаги някой идиот търси световната конспирация. През останалото време информации за тези „проблеми“, разбирайте информации за поредната проява на битовата циганска престъпност, просто не се публикуват. Защото собственици, редактори и журналисти са здраво стиснати за топчиците от автоцензура и политическа коректност.

Другата им идиотска теза – „Проблемът да не се политизира“. Защо бе, джанъм? Та какъв е проблемът, според вас? Естетически? „Проблемът“, както го наричате, е чисто политически. Има политически причини за него и политически последици. И да, трябва да има само политическо решение. Защото другото му решение е физическо.

Продължават да си затварят очите за расизма, за ненавистта, за омразата, която струи от махалите. Отразяват само виковете „циганите на сапун“, но никога – „българите на сапун, веро, кайма“ и прочее. Никога не са стъпвали в махала, сами, за да видят и усетят лично каква е ненавистта, омразата и неприкрития антибългарски расизъм на обитателите и.

Една поговорка ми се върти от няколко дни в главата – „който сее ветрове, жъне бури“. Гореописаните десни либерали, журналисти, анализатори, правозащитници, социолози и прочее, обединени от грантови връзки и саксиен либерализъм здраво сяха вече 20 и повече години причините за тези конфликти, за тези сблъсъци.

Упорито и здраво работеха за това една част от обществото да живее с идеята, че и се дължи всичко, заради произхода и. Че може да не работи, но трябва да получава от държавата пари. Че може да лъже, краде, пребива, граби, убива, мами безнаказано.

Сами си отгледаха този отровен плод.

Само, че в живота, света, вселената и всичко останало има равновесие. Има справедливост и игри на съдбата.

Все някога, накъде всички гореописани, ще се срещнат с Жони. Жони и братята му. Които традиционно ще си носят брадвите, саповете, ножките и прочее техни оръдия на труда, разбирай грабежа. Нищо, че гореописаните рядко обитават хабитата на Жони, защото притичват между Шишман, през Раковска, да си направят някое кретенско селфи пред паметника на цар Самуил, за да покажат какви са естети и от там до „Попа“.(!?)

Жони вече броди. Сега за малко е запрян, но съм убеден, че БХК и прочее скоро ще защитят правото му да броди отново с брадва и лост в столицата. Ако не е Жони, ще някой друг подобен нему. Вече има много жони-та. И тогава десните либерали и прочее ще усетят резултата от „интеграцията“, която така упорито налагаха. На собствените си задници. Жони-тата традиционно и интеграционно ще ги изнасилят, ограбят и пребият. Може би убият, зависи дали има избори наскоро. Не задължително в този ред.

Не знам дали ще тъгувам много.

Автор: Ангел Джамбазки