Онази вечер бях на първия ред пред сградата на Партийния дом.

Още в 21 часа там имаше ясно различима група от агитките, които без да ги питам, споделиха пред телефона ми: "Катуница помниш ли я? Ние сме оттам. След малко ще стане интересно".

Питах един от Триото, защо не призоват полицията към действие за отстраняване на тази група и защо не ползват микрофона да призоват за ненасилие. Отговорът беше, че не е ясно как би се приело посланието.

Останах отпред. Снимах. Започна канонадата от бомбички, придружени от стандартните рефрени за Ушев.

И както в Катуница, полицията необяснимо прояви пасивност. Остави групата да се изразходи.

Зад ъгъла имаше хиляди протестиращи, които нямаха нищо общо с тази проява, театър или както искате го наречете.

Час по-късно "групата" вече беше разпръсната сред множеството и започна погромът с хвърляне на предмети, бутилки и бомбички.

Вече нямаше как провокаторите да бъдат задържани, без сблъсък с обикновените протестиращи. А и тази мазня даде възможност на реалните извършители да избягат.

За публиката от екраните остана усещането, че това е протестът. На другия ден погромът бе ползван за алиби на властта.

Всички овластени подмениха реалността с акцента върху агитките.

"Това не сме ние", крещеше един от хилядите, който се опитваше да накара представител на Триото да призове по микрофона за спиране на насилието. (има го в едно от видеата ми)

Неговият глас не трябваше да бъде чут.

"Това не сме ние!" беше истинският вик на протеста.

Няма отговор на въпроса защо полицията не предотврати погрома.

Остава убеждението, че всичко случило се, е било по план.

Затова разбирам изказването на главния секретар на МВР, че полицаите са си свършили работата перфектно.

В ареста няма нито един хулиган.

Миролюба Бенатова