Влизането в Еврозоната е капан, от който няма изход, каза Костадинов

"Възраждане" внесе в парламента 590 хиляди подписа за референдум за запазване на българския лев. Лидерът на партията Костадин Костадинов изрази убеденост, че той ще се проведе наесен заедно с местните избори, но това зависи от редица фактори като например колко дълъг ще е животът на бъдещия 49-ти парламент, предаде Дневник.

"Влизането в Еврозоната е капан, от който няма изход", каза Костадинов, допълвайки твърдението си с познатите аргументи, че това щяло да доведе до унищожаване на спестяванията на българите и обезценяване на доходите.

Инициативата за събиране на подписи за референдум срещу еврото на "Възраждане" започна на 10 януари. Въпросът, под който се подписваха гражданите бе зададен така: Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043г.? Причината да бъде формулиран по този начин е, че директни въпроси от типа "Подкрепяте ли въвеждането на еврото в България?" са изключени, тъй като Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление забранява произнасяне по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори, а с влизането си в Европейския съюз България е обявила, че ще приеме единната европейска валута, като сама решава кога да стане това. Това беше и причината президентът Румен Радев да отклони искането на "Възраждане" да свика допитване по темата.

Внасянето на подписите в Народното събрание е само първата стъпка от процедурата. От тук нататък председателят на Народното събрание незабавно изпраща подписката на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), която извършва служебна проверка не по-късно от 45 дни от получаването ѝ. Изпълнението на това условие може да се осъществи не по-рано от 19 април, когато се смята, че ще държавният глава Румен Радев ще свика Народното събрание. Тогава депутатите би трябвало да изберат и председател на парламента, който да продължи с изпълнението на процедурата.

Ако ГРАО установи наличието на над 400 хил. валидни подписа, депутатите се задължават да насрочат референдум, без да обсъждат предложението. Уловката обаче е, че парламентът разполага с до три месеца за произнасяне, независимо дали става дума за насрочване на допитване (при внесени 400 хил. подписа), или за обсъждане на искането (при 200 хил). Така взимането на решение отива към юли-август, ако изобщо по това време има работещо Народно събрание. Дори да бъде взето, решението може да бъде забавено още преди президентът да насрочи дата за провеждане на референдум, ако 48 депутати го оспорят пред Конституционния съд. Той трябва първо да се произнесе по допустимостта на искането, а след това - по същество. Няма изискване в какъв срок да стане това.

След окончателното произнасяне на съда президентът разполага с още един месец от обнародването на решението на Народното събрание да определи датата на референдума. Самото допитване може да се насрочи между два и три месеца след датата на обнародване.

Най-важно изискване, за да бъде взето решение на референдум, е активността на гражданите. По закон резултатът от допитване до народа е задължителен и легитимен, само ако са гласували поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори. В неделя техният брой достигна 2 683 606 или 40.6 %. Това означава, че важно решение като отлагане на членството на България в еврозоната може да бъде взето от по-малко от половината граждани с право на глас.

В същото време национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" по поръчка на Министерството на финансите показа, че макар едва 10 на сто от хората да се чувстват информирани по темата, всеки втори българин е против въвеждането на еврото.