Непрекъснато „виждаме“ това, което дишаме. Всъщност ние дишаме отрови. Затова сме болни, затова умираме, затова мисълта ни не е ясна, а животът ни протича в „мъгливо“ състояние на ума. Към мръсния въздух добавете и „модерното“ ни всекидневие – обездвижване, неправилно хранене, злоупотреба с алкохол и цигари.

Вече разбирате защо сме на първо място по смъртност в Европа и без КОВИД-19. 

Сестра ми има редица хронични заболявания, а двете и деца са с астма и алергии. Цял живот живеят в Русе.

Наложи се да отидат за три месеца на гости във Великобритания. Тя накупи един кашон с лекарства, защото не знаеше дали там ще има право да си вземе някой от медикаментите за нея и хлапетата. Още след първия месец, тя ми се обади с интересна констатация: нямаше и следа от алергиите, астмите и нейните хронични болести. Изведнъж тя и децата бяха престанали да се тъпчат с лекарства, които в Русе пиеха всекидневно.

„Знаеш ли какво чудо е това!?“, ахкаше сестра ми. „Малкото винаги е било болнаво, а тук цял месец не се разболя. Представяш ли си?! Страхотно е да имаш здраво дете!“, възторгваше се тя.

Радвах се за племенниците си, но основното, което ме човъркаше е как така болестите им минаха и то само за 30 дни? Според сестра ми разковничето се криело в чистия въздух на островното градче, в което гостуваха. То е курортно, няма никакви производства, теченията непрекъснато се менят. През първата седмица от своето пребиваване там, те спяха много. Казваха, че си наваксват защото никога сънят им в Русе не е бил добър.

Възможно ли е само от качеството на въздуха да зависи здравословното ни състояние?

Оказва се и без медицински изследвания, че в действителност това е така. Стана ми кристално ясно защо русенци сме така болни, унили и вечно уморени. Та ние непрекъснато „виждаме“ това, което дишаме. Всъщност ние дишаме отрови. Затова сме болни, затова умираме, затова мисълта ни не е ясна, а животът ни протича в „мъгливо“ състояние на ума. Към мръсния въздух добавете и „модерното“ ни всекидневие – обездвижване, неправилно хранене, злоупотреба с алкохол и цигари. Вече разбирате защо сме на първо място по смъртност в Европа и без КОВИД-19.

Сега, през зимата, положението в Русе е още по-трагично заради битовото отопление. Но освен него има редица индустриални замърсители и транспортните средства. Плюс температурната инверсия. Фините прахови частици навлизат дълбоко в белите ни дробове. Оттам последиците за целия организъм – дихателна система, сърдечно съдова, нервна и мозъчно-съдова системи са просто катастрофални. Затова русенци не бива да неглижират проблема с чистота на въздуха.

Махвайки пренебрежително с ръка, вглъбени в борбата за насъщния, те всъщност лишават себе си и децата си от правото на качествен живот. Ускоряват болестните процеси и съкращават живота си. Необходим е сериозен граждански натиск върху институциите, да си свършат работата и контрола върху индустриалните замърсители. Пречиствателните филтри да заработят реално, а не само по документи. Да се работи върху превръщането на обществения транспорт в предпочитан за придвижване. Да се популяризира карането на велосипеди или ходенето пеша. Да се организират акции по озеленяване на междублоковите пространства. Миенето на улиците също са важен фактор за чистотата на въздуха.

Важното е да бъдем активни русенци, а не пасивни.

Да имаме будно гражданско самосъзнание и увереност, че ако всички отстояваме правото си да дишаме въздух, а не отрова, ще живеем по-добре. Но, ако само псуваме и нищо не правим, ако си мълчим и сме апатични, ще продължаваме да сме първи по смъртност в Европа. А Русе ще бъде все по-призрачен град, с празни улици и болни хора.

Автор: Цветелина Ангелова