В гробищните паркове в страната вече погребват само починали, които са имали постоянен или настоящ преди смъртта си.

Такива ограничения има София, Пловдив и отчасти в Бургас, а в Стара Загора дори предлагат да се въведе жителство, пише Монитор.

Предложението за погребение само с постоянен адрес е направено лично от кметът на Града под липите Живко Тодоров. Причината е, че местата в единствения действащ гробищен парк в района на Хрищенски път се изчерпват. Въвежда се и забрана за предоставянето на нови гробни места за нуждите на наследници ако е изтекъл минималният санитарен срок от 8 години след последното погребение на техни близки. В града има още две гробища, но те са изчерпани. В момента се работи по плана за ново в село Богомилово, където за целта са отчуждени 200 дка, припомни градоначалникът.

В Софийските гробищните паркове "Централен софийски", "Малашевци" и "Бакърена фабрика" се погребват покойници само с адресна регистрация. Докато в Горна баня, Бояна, Княжево, Драгалевци, Симеоново, "Дървеница" и Владая се полагат само починали, които са имали постоянен или настоящ адрес поне 5 години преди смъртта си.

Лица, които нямат регистрация в столицата, могат да бъдат полагани само в семейни гробница.

Община Бургас не е въвела категорична забрана за погребения на покойници, които са били адресно регистрирани на друго място. Местните власти също изискват покойникът да е живял приживе на територията на общината, но допускат и изключения, когато близките му са жители на общината.

"Например починалият не е с адресна регистрация в Бургас, но е живял на територията на общината при свои роднини и е починал тук. И ако близките изразят желание той да бъде погребан тук, ние уважаваме молбата им", обясни шефката на "Обредни ритуали" Магдалена Карастоянова. Общината осигурява места и за бездомници, които не са жители на Бургас, но са починали в града или покойници без близки.

Изискването покойникът приживе да е имал адресна регистрация важи и в община Пловдив. Ако обаче роднините му имат такава и искат да го погребат в града на тепетата, това се изпълнява. Другото условие да бъдат погребани в Пловдив, е притежанието на наследствен гроб.

„Не е редно да връщаме близките на покойниците и гледаме да не го правим. Затова всеки случай се проучва. Има казуси, при които човекът е живял 10-15 години в Пловдив, но не е променил постоянния си адрес. През това време е бил или под наем, или си е купил жилище. С него са дошли деца, родители, съпрузи. Всичките му близки вече живеят в Пловдив и казват: „Моля ви, погребете го в Пловдив, защото на родното му място няма кой да го прелива”. В такива случаи се съобразяваме. Не е човешко да откажем”, обясниха от общинското предприятие.

Изключения се правят и при погребения на чужденци, ако близките на покойника не са потърсили тялото му. По същия начин се процедира и с мъртъвци с неустановена самоличност, както и с покойници, чиито тела не са потърсени от близките им или пък нямат никакви роднини.

Във Варна полагат дори и чужденци

Във Варна няма ограничения за погребения на починали само по адресна регистрация. Погребвали сме хора от различни краища на страната, дори чужденци. Обикновено са преселили се и трайно пребиваващи у нас, които живеят с близките си във Варна и за тях е по-удобно така, обясни шефката на общинската фирма „Обреди“ Елица Ботева. Тя уточни, че в различни минали периоди, когато кварталните гробища са били с изчерпан или ограничен капацитет, наистина е имало ограничения и в тях са се погребвали само варненци с постоянна регистрация в съответния жилищен район. Това обаче вече е минало. Правело се е, защото е имало такава нужда, но след разширенията на варненските гробищни паркове, тя е отпаднала, както и съответните ограничения, каза Ботева.

В община Добрич и Шумен няма такова изискване. Никой не иска документ за постоянен адрес и във Велико Търново. В гробищния парк във Велико Търново има вече втори парцел, обособен за погребване на домашни любимци. Една голяма част от погребаните в него животни - предимно кучета и котки, са били собственост на англичани, решили да се върнат да живеят обратно на Острова. За да не мъкнат любимците със себе си обаче, те ги завели на ветеринар, който хуманно ги приспал и умъртвил, а след това животните били погребани в гробищния парк.