Своеобразен нов данък за всяка фирма с 20 и повече служители предлага социалното министерство, като въвежда задължителна квота за назначаване на хора с трайни увреждания. 

Работодател с 20 до 49 служители трябва да назначи едно такова лице. За работодател с 50 до 99 служители задължението се увеличава на двама души с увреждане. За по-големите фирми - със сто и повече работници и служители, изискването е 4% от средносписъчния състав да е лица с трайни увреждания. Всеки работодател, който не изпълни квотата, ще заплаща ежемесечно компенсационна такса в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко неназначено лице с увреждане (153 лв. към момента), пише Вестник "Сега".

Спорната идея е записана в проект на закон за хората с увреждания, на който се възлагат надежди да успокои протестиращите от няколко месеца групи. За нея се разбра от становище на Българската стопанска камара по текстовете. Самият законопроект все още не е публикуван въпреки обещанията на социалното министерство да е готов миналия понеделник.

И сега според Кодекса на труда по-големите фирми - с повече от 50 работници, трябва задължително да обявяват работни места за трудоустрояване, които да са от 4 до 10% от общия брой (точният процент зависи от икономическата дейност), но няма санкция за работодател, който не успее да изпълни задължението си. Досегашните места за трудоустрояване обаче не могат да се броят за новата квота, изрично пише в проекта на МТСП. Това означава, че занапред ще има фирми, в които 14% от работните места са задължително за хора с увреждания или трудоустроени.

Целта на компенсационната такса е да пълни нов фонд „Заетост на хората с увреждания“, който ще финансира държавни мерки – „приоритетните програми и проекти, инвестиционни разходи, дейности в процесите на професионална и трудова рехабилитация и други подкрепящи мерки за подпомагане на заетостта на хората с увреждания“. Освен от бизнеса фондът ще се пълни с приходи от национални, европейски и международни програми, дарения и др.

С това обаче скандалните текстове не свършват. За разлика от повечето други публични фондове, които се управляват на трипартиен принцип с участието на работодатели и синдикати, този фонд ще се управлява само от изпълнителната власт. В управителния му съвет ще има по един представител на три министерства - на финансите, на труда и на образованието, и на две агенции - по заетостта и Главната инспекция по труда.

"Това е буквално въвеждане на квазиданък", коментира пред Би Ти Ви Добри Митрев, зам. главен секретар на Българската стопанска камара. От камарата определят тази мярка като категорично неприемлива. "Държавата не следва да се опитва да прехвърля свои задължения, чрез които на практика реализира политика на социално подпомагане", коментират от работодателската организация. Оттам напомнят, че прекомерната защита и рестриктивната уредба за лица с намалена работоспособност действат възпиращо за работодателите да ги наемат. "Реализирането на социални мерки от страна на работодателите следва да е на доброволни начала и при използване на механизми за насърчаване, а не чрез налагане на задължения и санкции", посочват още от БСК. Оттам недоумяват и защо, след като основният приход на фонда ще бъде от вноски на работодатели, в неговата управа няма да участват нито работодателите, нито самите хора с увреждания. Според бизнеса попълването на квотите ще се окаже трудно изпълнимо на практика в редица дейности, които предполагат специфични условия на труд - например преработващата промишленост. 

От социалното министерство заявяват пред Би Ти Ви, че квотната система е успешна в много европейски държави. "Целта е да се гарантира и увеличи заетостта на хората с увреждания в обичайна работна среда", обясняват оттам. От години обаче работодателите настояват да се върви в обратна посока - да отпадне закрилата от уволнение на тези служители, за да им позволи по-гъвкава заетост.

Няма данни колко фирми ще бъдат задължени да наемат хора с увреждания. Наскоро НСИ обяви статистика на активните предприятия към края на 2016 г., според която те са 347 962. 48.7% от тях са с нула наети лица, 36.6% са с 1-4 наети, а с 10 и повече служители са 7.9%. В момента около 87 000 хора с увреждания се трудят, като макар и с много незначителни стъпки, заетостта сред тях расте и тази година е 4.9%. Регистрираните безработни с увреждания са около 13 000. "В условията на растящ дефицит на работна сила работодателите възприемат хората с увреждания като потенциален трудов ресурс и имат изцяло положителна нагласа за включването им в пазара на труда", изтъкват и от БСК. Често обаче проблемите не са свързани с желание, а с достъпна среда, достъп до образование и т.н.