Председателят на АИКБ предупреждава за рискове пред българската икономика

Ресорът, който получи Екатерина Захариева, е важен, но това не означа, че България ще получи повече пари за иновации и стартъпи, отколкото се полагат. По-важното е общата макрорамка, в която тя ще работи - на продължаващ спад на дела на европейската икономика в световната, на продължаващо изоставане на Европейския съюз от лидерите в развитието на иновациите, технологиите и стартъпите. Това каза председателят на АИКБ Васил Велев в „Денят на живо“ по NOVA NEWS.

Той коментира и новата линия на бедност от 638 лева. Велев каза, че под нея ще останат около 1 300 000 души, което означава всеки пети. „Това не е добре, но е по-малко, отколкото беше“, каза още експертът. „Както линията на бедност, така и минималната работна заплата не са величини, към които трябва да се стремим. Трябва да изработваме повече, а не да очакваме от държавата да увеличи доходите, като административно увеличи МРЗ. Нетната минимална работна заплата трябва са се сравнява с линията на бедност. Държавата увеличава МРЗ и прави така, че нискоквалифицираните работници не могат да я изработят. По тази причина чуждестранни инвеститори затварят и напускат страната”, заяви Велев.

Нова формула за такса смет се отлага, бизнесът недоволства

Експертът коментира и отлагането на новата формула за изчисляването на такса смет. „Реакцията на бизнеса е негативна, защото отлагането на принципа „замърсителят плаща” води до това, че замърсителят продължава да замърсява без да плаща, тъй като това го прави някой друг. Бизнесът плаща по-голямата част, без да генерира битови отпадъци”, обясни Велев. И допълни, че от следващата година заради това ще има санкции от Европейската комисия.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев изрази загриженост относно няколко ключови икономически въпроса. Той засегна теми като европейските фондове, линията на бедност и минималната работна заплата, както и отлагането на новата формула за изчисляване на такса смет.

Велев коментира назначаването на Екатерина Захариева на важен пост в Европейската комисия, но подчерта, че това не гарантира автоматично повече средства за България в областта на иновациите и стартъпите. Той акцентира върху по-широкия контекст на европейската икономика:

"По-важното е общата макрорамка, в която тя ще работи - на продължаващ спад на дела на европейската икономика в световната, на продължаващо изоставане на Европейския съюз от лидерите в развитието на иновациите, технологиите и стартъпите", заяви председателят на АИКБ.

Относно новата линия на бедност от 638 лева, Велев отбеляза, че около 1 милион и 300 хиляди души, или приблизително всеки пети българин, ще попадне под нея. Въпреки че ситуацията не е идеална, той отбеляза известно подобрение спрямо предходни периоди.

Експертът изрази критично отношение към фокусирането върху административно увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ):

"Както линията на бедност, така и минималната работна заплата не са величини, към които трябва да се стремим. Трябва да изработваме повече, а не да очакваме от държавата да увеличи доходите, като административно увеличи МРЗ", подчерта Велев.

Той предупреди, че прекомерното увеличаване на МРЗ може да доведе до негативни последици за нискоквалифицираните работници и да насърчи чуждестранни инвеститори да напуснат страната.

Особено остра бе реакцията на Велев относно отлагането на новата формула за изчисляване на такса смет. Той изтъкна, че това решение е в разрез с принципа "замърсителят плаща" и несправедливо натоварва бизнеса:

"Реакцията на бизнеса е негативна, защото отлагането на принципа 'замърсителят плаща' води до това, че замърсителят продължава да замърсява без да плаща, тъй като това го прави някой друг. Бизнесът плаща по-голямата част, без да генерира битови отпадъци", обясни председателят на АИКБ.

Велев предупреди, че това отлагане може да доведе до санкции от страна на Европейската комисия още от следващата година, което би имало допълнителни негативни последици за българската икономика.

Изказванията на Васил Велев подчертават необходимостта от балансиран подход към икономическите предизвикателства, с които се сблъсква България. Те показват, че въпреки някои положителни развития, все още има значителни области, нуждаещи се от подобрение, особено по отношение на справедливото разпределение на икономическата тежест и стимулирането на устойчив растеж.