Документите са върнати от Окръжна прокуратура и Окръжна следствена служба в Русе

16 писма, биография и др. документи на баронеса Юлия Вревска върнаха Окръжна прокуратура и Окръжна следствена служба в Русе на Исторически музей - Бяла по повод 145 годишнината от нейната смърт и 184 г. от рождението й. Те са подредени в тетрадка, дарение на музея от 1963 г., по случай 85 години от смъртта на героинята от руско-турската война 1877-1878 г. Тетрадката е намерена по време на обиск в един от подсъдимите, свързани с кражба от музея. Епистоларното наследство е изключително ценно, защото то е един от основните източници на информация за участието на Юлия Вревска като доброволка в отрядите на Руския Червен кръст и милосърдна сестра по време на войната. Запазените до днес ръкописи са и един от основните източници за съмнения и неизяснени все още моменти от нейната биография.

Юлия Вревска е родена на 25 януари стар стил/6 февруари нов стил 1838 г. в гр. Лубни, Полтавска губерния, дн. Украйна и умира на 24 януари стар стил/ 5 февруари 1877 г. в Бяла. Баща и и майка и са поляци. Около датата и рожденото и място, както и други моменти от нейния живот има много неясноти и спекулации. Един сензационен автор, руснак с български корени, дори си позволява да фалшифицира документи от Александър Пушкин, син на великия руски поет, и да я омъжи за своя дядо, с което този фалшификатор свързва и причината за нейната смърт. Митологията около живота на Юлия Вревска непосредствено преди заминаването за фронта като доброволка - милосърдна сестра и за живота ѝ в България по време на войната, за дейността й, за уточняване на дати и за местонахождението, се проследява най-точно чрез нейните писма.

Оригиналите на ръкописите на Юлия Вревска се съхраняват в Института за руска литература към АН на РФ в Петербург под общото заглавие „Писма и дневник“. Още от 60-те г. на ХХ в. е установено, че писмата на Юлия Вревска от фронта са частични копия, писани от Наталия - сестрата на Вревска. Останалите писма са фрагменти от оригиналното ръкописно наследство, което е наречено Дневник, тъй като липсват обичайните за едно писмо обръщение и оформен завършек. Авторите тълкуват този факт на преформатиране като опит за цензура, за да не попаднат оригиналите в архив. Писмата, върнати на ИМ-Бяла могат да се тълкуват и като един портал към непозната Юлия Вревска.

При описа на имуществото на Юлия Вревска, след нейната смърт в Бяла, са намерени два неголеми пакета с надпис на тях с молив: „В случай на моята смърт, моля да се изгорят“, което е изпълнено. Предполага се, че пакетите са с кореспонденция, изпратена до нея. Юлия Вревска умира от остра форма на тиф, усложнен от инсулт, и е погребана в двора на църквата в Бяла, в един гроб с починалата по същото време милосърдна сестра Мария Неелова. Гробът е изкопан от ранените войници, за които тя се е грижила. Преди 116 години, при създаването на музея в Бяла, гробът е преместен от двора на църквата в парка на музея.