Вероятността е 46 пъти по-висока

Вълците, заразени с разпространен паразит, е много по-вероятно да станат водачи на глутница, сочи ново проучване, което предполага, че обитаващият мозъка натрапник окуражава гостоприемника си да поема повече рискове, предаде АФП, цитирана от БНР.

Едноклетъчният паразит Токсоплазма гондии (Toxoplasma gondii), се размножава по полов път само в котки, но може да зарази всички топлокръвни животни.

Смята се, че между 30-50 процента от хората по света са заразени с паразита, който остава за цял живот латентен в тъканни кисти. Хората със здрава имунна система обаче рядко имат някакви симптоми.

Някои проучвания откриват връзка между хората, които имат паразита в мозъка си и повишеното поемане на риск, други изследвания оспорват тези констатации, като наличието на такава връзка не е доказано окончателно.

Новото проучване, публикувано в сп. "Комуникационна биология" в четвъртък, се базира на данни от 26-годишно наблюдение на сиви вълци, живеещи в Националния парк Йелоустоун в САЩ, за да проучи как паразитът може да повлияе на поведението им. Анализирани са кръвните проби от близо 230 вълка и 62 пуми - големите котки са известни разпространители на паразита.

Изследователите открили, че заразените вълци са по-склонни да проникнат по-дълбоко в територията на пумата, отколкото незаразените.

Освен това вероятността заразените вълци да напуснат глутницата си е 11 пъти по-голяма от събратята им без паразита, се казва в проучването. Това според авторите показва по-висок процент на поемане на риск.

Най-голяма разлика между заразените и незаразените вълци е отчетена по отношение на воденето на глутница. Данните показват, че заразен вълк има до 46 пъти по-голяма вероятност да стане водач на глутница – роля, която обикновено се печели от по-агресивни животни.

Съавторът на изследването Кира Касиди казва пред АФП, че макар "да бъдеш по-изявен не е непременно нещо лошо", това може "да намали шанса за оцеляването на най-смелите животни, тъй като те могат да вземат решения, които ги излагат по-често на опасност“.

По думите на Касиди това е едва второто проучване за ефекта на T. gondii върху диви животно, след като миналата година изследване установи, че повишената смелост при заразените малки хиени ги прави по-склонни да се доближат до лъвове в Кения и да бъдат убити.

Лабораторните изследвания са установили също, че гризачите с паразита губят инстинктивния си страх от котки - тласкайки ги в ръцете на единствения гостоприемник, където токсоплазмата може да се размножава.

Уилям Съливан, професор по фармакология и токсикология в Медицинския факултет на Индиана, който изучава T.gondii повече от 25 години, посочи, че това проучване за вълците е доста ценно. Но предупреди, че то все още не може да докаже причинно-следствена връзка.

"Вълк, роден да рискува повече, може просто по-вероятно да навлезе в територията на пумата и така да се зарази с токсоплазма“, каза той.

Според него обаче, "ако констатациите са верни, те предполагат, че може да подценяваме въздействието на токсоплазмата върху екосистемите по света“.

Ами при хората?

"Това е въпросът за милиони долари", казва Съливан, добавяйки, че "никой не знае със сигурност и литературата е смесена".

Аджай виас, експерт по T. gondii в Нанянския технологичен университет в Сингапур, предупреди да не се прави заключение, че заразяването може да увеличи поемането на риск при хората.

"Има много неща в човешкото поведение, което е различно от другите животни", каза той пред AFP.

Хората често се заразяват от T. gondii при ядене на месо, което не е преминало достатъчна топлинна обработка, или чрез домашната си котка, особено когато почистват котешките тоалетни.

В някои случаи, особено при хора с отслабена имунна система, T. gondii може да доведе до токсоплазмоза, заболяване, което може да причини увреждане на мозъка и очите.