Ваксинационният паспорт "вече е факт и се нарича здравна книжка

Подкрепяна от икономическите среди, хулена от някои като посегателство върху свободите, идеята за "ваксинационен паспорт" се възражда отново, при все че според мнозина учени е преждевременна с оглед днешните познания за ваксините срещу коронавируса.

"Съществуващ вече инструмент"

Идеята да се обвърже достъпът до някои страни или територии с ваксинирането не засяга единствено Covid, пише Mediapool.

Поставянето на ваксина срещу жълта треска е задължително за влизане в някои държави - или за всички пристигащи (както във Френска Гвиана), или за идващите от африкански и южноамерикански страни, където тази болест е ендемична.

Центровете за ваксиниране издават ваксинационна книжка, официално наречена "международно удостоверение за ваксиниране или профилактика" - жълта на цвят, призната от Световната здравна организация (СЗО).

"Може да се очаква резолюция по искане на страните-членки" на СЗО, "за да бъде спомената в международната ваксинационна книжка и ваксинацията срещу Covid (. . .) Такъв инструмент вече съществува", посочи неотдавна Антоан Флао, преподавател по епидемиология в Женевския университет.

Някои правят и паралел с ваксинирането на малките деца, задължително или необходимо за "вписване" в колектива.

Ваксинационният паспорт "вече е факт и се нарича здравна книжка. Единайсет задължителни ваксини осигуряват основната свобода на образованието в училищата", описва как стоят нещата във Франция Фредерик Адне, професор по спешна медицина в Сорбоната (университета Париж-Север).

В други страни като Швейцария данните за поставени ваксини се прехвърлят в електронна ваксинационна книжка, използвана като удостоверение за ваксиниране.

"Връщане към социалния живот"

Шефът на австралийската авиокомпания Кантас пръв спомена още през ноември, че е "необходимо" пътуващите с международни полети да се приемат на борда, само ако са ваксинирани срещу Covid-19.

Последваха подобни коментари от други компании и правителствени служители, подчертали, че с този сертификат ще може да бъдат избегнати карантинните мерки при влизане в дадена страна.

А компаниите от Залива - Емирейтс и Етихад, ще изпробват скоро пътническите пропуски, разработени от Международната асоциация за въздушен транспорт ("IATA Travel Pass") - приложение, чрез което пътниците ще могат "да проверят дали тестът им преди полета или ваксинирането отговарят на изискванията там, закъдето пътуват".

Защитниците на идеята за ваксинационни паспорти, каквито има много в сферите на туризма и развлеченията, виждат в тях и средство за "връщане към предишния живот" чрез проверки при влизане в театралните зали, ресторантите и футболните стадиони.

Един от малцината ѝ привърженици в медицинските среди, професор Адне смята документа за "етичен", "ако ваксината се окаже ефикасна", защото той "ще гарантира връщане към повече свобода, към социалния живот и защита на възрастните".

"Достойно за Оруел"

Според критиците му обаче подобен документ ще е посегателство върху личните свободи.

Дори президентът и генерален директор на парижките летища Огюстен дьо Романе, "одобряващ" по принцип "мерките, чрез които максимално се ограничава спирането на икономиката", смята, че е "достойно за Оруел (. . .) да попаднем в система, в която с мотива, че не сте ваксинирани, вече няма да ви пускат в близката хлебарница".

Негодуванието във Франция срещу законопроект, обвързващ достъпа до някои места с ваксинирането, поставя под въпрос приемливостта на такава мярка.

Редица анкети сочат, че повечето хора ще я приемат, щом става дума за пътуване със самолет или посещения в болница, но са далеч от единодушие, що се отнася до всекидневието (обществения транспорт, влизането в училищата, кината или достъпа до работното място).

Някои предупреждават и за риска да се появи черен пазар, както стана с удостоверенията за отрицателни Пи Си Ар тестове.

"Все още твърде много неясноти"

Резервите се дължат основно на разминаването между очакванията, свързвани с документа (пътувания без риск от разпространение на епидемията), и реалната защита, която дава ваксината.

Ваксините, поставяни от декември насам, ефикасно възпрепятстват развитието на болестта, но са необходими проучвания, които да покажат дали предпазват от заразяване и по-нататъшно разпространение на вируса.

Още не се знае впрочем и колко траен имунитет осигуряват.

Поради тези "основни неясноти" експертите от Комисията за спешна помощ на СЗО се противопоставиха в средата на януари срещу идеята влизането в дадена държава да се обвързва с доказателство за ваксиниране.

Появата на варианти на коронавируса, може би по-резистентни към сегашните ваксини, само подсилва тези съмнения.

Последният аргумент: при положение че светът все още разполага с ограничен брой дози от ваксините, въвеждането на подобен документ ще дискриминира всички, които още нямат достъп до тях.

"Не сме предложили ваксини на цялото население, това създава неравенство", отбелязва например имунологът Ален Фишер, консултант на френското правителство по въпросите на ваксинационната стратегия.

Най-малко 135,5 милиона доза ваксини срещу Covid са поставени поне в 90 страни и територии досега - два месеца след старта на първите кампании за масова ваксинация, показват изчисления на АФП, направени въз основа на официални данни.