Това звучи като нова игра. Ама не е. Това е познат циничен сблъсък между двете части на едно общество, увлечено в игра със сбъркани правила.

Антиваксъри би трябвало да означава хора, които категорично отричат ваксините. И обратното - ваксъри би трябвало да означава хора, които безусловно вярват на ваксините. Хайде сега преди да скачате, се замислете дали и едните, и другите сме толкова убедени в решението си. Или просто сме част от едно общество, което ще трябва да се опита да излезе от една страховита здравна криза. Заедно.

Дотук ни докараха точно тези, които в момента съвсем перверзно стоят отгоре или леко встрани и се правят, че им пука за нас. Искате ли да си припомним? В началото на пандемията, ампутирани от емпатия, вместо да ни успокоят и да ни покажат, че нещата са под контрол, копоите на Борисов ни плашеха с черни чували и ограждаха малоумно парковете с полицейски кордони. В същото време най-висшият циник на републиката обикаляше магистралите и църквите си демонстративно - с маска под носа. Целуваше икони и разправяше, че вирусът бил за страхливците. Някъде по това време връчиха на Мангъров ролята на придворен шут, за да се забавляват за сметка на нашата разклатена психика. Превозвахме ваксините в камиончета за кренвирши, държахме ги в хладилници от Втората световна, а за капак се оказа, че повечето от дозите, които сме поръчали “от наши хора” имали някакъв бъг и може да ни гътнат. Цялата тази информация, хвърляна с шепи, щедро. Както дойде, без капка мисъл какво се случва в главите ни.

После дойдоха следващите. Уж временно управляващи, нещастно уцелили времето на един отдавна обгрижван пик на безхаберието. Вместо да започнат веднага да говорят на нормален език с нас по темата Ковид, те се заеха да правят малоумни игрички. „Ваксинирай се и спечели смарт-часовник“. Що за тъпотия? Опазването на здравето не може да е промоция. Това трябва да е задълбочен, смислен, последователен процес.

За съжаление борбата ни с този вирус е изпусната от самото начало. Ниският процент ваксинирани НЕ означава тъп народ. Този факт означава малък процент хора, на които държавата е помогнала да разберат необходимостта и безопасността от ваксините. Малко хора, на които някой е помогнал да вземат това решение за себе си. Ниският процент ваксинация означава, че българите, които са преодоляли личните си страхове, са малцина. А размятаните като евтини салфетки правила доведоха до пълно недоверие към смисъла им.

И ето ни сега. Сбирщина от объркани, неуверени, изплашени, състарени хлапета, които се нахвърлят едни срещу други в смъртоносна игра. Да, този вирус е страховит, но със сигурност ще го преживеем. Някак, някога. По-големият въпрос е кога ще се научим да създаваме и спазваме правила, за да живеем заедно. Някак, някога.

Радослав Бимбалов