Дунав не е неговото родно място, той е изкуствено разселен тук

Есента раздвижи белия амур в Дунав и въдичари вече се хвалят, че са уловили хубави едри екземпляри. Да се закачи на куката такава риба е истинско удоволствие за риболовците, които цяло лято са край бреговете в очакване на добра слука, пише Жанета Йорданова за Telegraph.bg.

„В годините, когато нивото на Дунав бе нормално, белият амур се хващаше през летните месеци – някъде след вдигането на забраната до средата на септември. Дори в най-горещите дни на юли и август сме имали улов на хубави екземпляри. След това амурът се скатаваше и на терена се появяваше дивият шаран. Тази година обаче нивото на реката бе критично ниско и не съм чувал през лятото някой да се е похвалил с трофеен бял амур. Сега Дунав малко се напълни от валежите и този вид риба се раздвижи“, обясни дългогодишният русенски риболовец Георги Георгиев. 

Разселен

Той посочи, че белият амур е тип шаранова и много едра пасажна риба. Дунав не е неговото родно място, той е изкуствено разселен тук. Родината му е в Далечния изток, в бистрите води на реките Амур и Усури. В наши условия се е приспособил много добре и се размножава успешно в Дунав. Най-големите екземпляри достигат тегло 35 килограма, но по-често въдичарите хващат 15-20-25-килограмови амури.

„Под 8 килограма амур аз пускам задължително обратно в Дунав. С мои приятели отиваме край остров Батин и веднъж хванахме 22-килограмов красавец. Всички си направихме снимки с него, целунахме го и го пуснахме във водата по живо, по здраво. Една такава риба е поне 8-годишна, може да зарадва и някой друг въдичар“, продължи разказа си русенецът.

Примамки

Обикновено захранвали местата, където се появявали белите амури, с царевица, кюспе, жито и други примамки, подходящи за шарановите риби. На куката се закача мамалига и царевични зърна и те, оказва се, са достатъчни да се хване хубав екземпляр, казва Георгиев. Белият амур е тревопасна риба, но е много силна и се съпротивлява, затова прътът трябва да е доста як. Тъй като се храни с растителност, е съвсем нормално да се хване с въдица от крайбрежието, а не навътре в дълбокото в Дунав. Мрежарите трудно я хващали, защото се случвало да къса мрежите.

Предпочитания

„Интересно е, че белият амур обича плитките води. Срещали сме пасажи в ръкава между остров Батин и брега при едноименното село, където дълбочината е метър-метър и половина. Пасажите са от 10-12 риби, като предполагам, че си има и някаква йерархия. Забелязва се също, че там, където се появи бял амур, шараните напускат мястото - явно усещат, че е дошла по-властна риба“, обяснява Георгиев.

По вкусови качества той нарежда месото на белия амур на четвърто място сред това на рибите, които се срещат в Дунав. В неговата класация на първо място е сомът, след това дивият дунавски шаран и бялата риба и едва тогава амурът. Разбира се, най-вкусни са есетровите риби, но риболовът им в Дунав е забранен.

Твърди се, че трофейни екземпляри най-често се хващат в участъка между Видин и Лом, защото водата там е по-чиста. По-надолу по течението притоците вкарвали много мръсна вода в Дунав, която не се харесвала на белия амур и той се насочвал към по-чисти места.

Не на всеки риболовец се случва да хване див бял амур в Дунав, който е далеч по-вкусен от този в рибовъдните стопанства. Но пък ако не клъвне на кукичката, а ви се хапва бял амур, и магазинът е изход от липсата на слука.

Рецептите са като при шарана

Белият амур се приготвя за трапезата така, както се приготвя и шаранът. Разбира се, най-лесно е да почистите рибата, да я нарежете на котлети и да я изпържите. Повече време ще ви трябва да направите печен бял амур. Рибата се осолява и се намазва хубаво със зехтин и краве масло, след което се поръсва с подправки – черен пипер, босилек или друга предпочитана подправка за риба. Оставя се така за около два часа, след което се слага във фурната на около 180-200 градуса за около половин час. Пържените картофи са добра гарнитура, а хубавото вино – задължително.