В същото време близо 700 милиона души си лягат гладни всяка вечер, според изчисленията на ООН

17% от храната, достигаща до потребителите по целия свят през 2019 г. – почти един милиард тона – е била изхвърлена от домакинствата, търговците на дребно, институциите и хотелиерството, много повече, отколкото се предполагаше преди, съобщи ООН.

„Мащабът на проблема е просто огромен“, каза Ричард Суонъл, директор по развитието в Програмата за действие за отпадъците и ресурсите (WRAP) с нестопанска цел, съавтор на специален доклад, пред АФП. „Това е скъпо от екологична, социална и икономическа гледна точка.“

Ако цялата изхвърлена храна бъде опакована в 40-тонни контейнери, наредени един до друг, те ще обиколят Земята седем пъти, каза той. В същото време близо 700 милиона души си лягат гладни всяка вечер, според изчисленията на ООН, посочи Flashnews.

Освен огромния обем, докладът разглежда и два широко разпространени възгледа за това къде са концентрирани хранителните отпадъци, както в страните, така и извън тях.

„Досега хранителните отпадъци се разглеждаха като световен проблем на богатите“, каза съавторът Клементин О’Конър, експерт в Програмата на ООН за околна среда във връзка с устойчивите хранителни системи. „Нашият доклад показва, че за всяка страна, която е изчислила отпадъците от храна, отпадъците от битови храни са глобален проблем.“

От 121 килограма храна на потребителско ниво, изхвърляни всяка година от всеки човек на планетата, повече от половината, 74 килограма, се изхвърлят от домакинствата.

Докладът обхваща три четвърти от човечеството и 54 държави – бедни, със средни доходи и богати – с достатъчно добри данни, за да осигурят солидни констатации, казват авторите. Той е и първият, който се фокусира изключително върху това, което се случва с храните на потребителско ниво, а не върху храна, загубена по време на производство, съхранение или разпространение.

Полученият Индекс на хранителните отпадъци е предназначен да помогне на страните да вземат мерки за проблема в рамките на своите граници, което също може да помогне и за ограничаване на глобалното затопляне.

„Ако загубата на храна и отпадъците бяха държава, това би бил третият по големина емитер на парникови газове на планетата“,

каза Суонъл.

„Трябва да поправим хранителната система, ако ще поправяме изменението на климата, а един от ключовите приоритети в хранителната система е справянето с отпадъците.“

Въпреки че усилията за избягване на разхищаването на храни се увеличават, остава проблемът какво да се прави с каквото и да е останало неизползвано или т. н. неизползваем биоотпадък. Единственото място, на което не бива да отиде, са депата, където се отделя мощният парников газ метан и не служи за продуктивна цел, казват авторите.

„Абсурдно е, че не сме се справили по-добре с това“, каза Мартина Ото, отговорник по градовете в Програмата на ООН за околната среда и сътрудник по доклада.

Има много алтернативи за справяне с биоотпадъците като даряване на храна, която все още е годна за консумация, преработка за фуражи за животни, компостиране и производство на биогаз. Технология, която вече работи в индустриален мащаб в Южна Африка и другаде, е използването на ларви на мухи от вида Черна муха за производство на богата на протеини храна за животни.

„Има редица богати държави, които действат по отношение на хранителните отпадъци и то доста успешно“, каза Ото, визирайки Нидерландия и Дания.

Великобритания, отбеляза тя, генерира 31% спад на битовите хранителни отпадъци за 12 години, с изключение на негодни за консумация вещества.

Въпросите с хранителните отпадъци ще бъдат разгледани на първата по рода си среща на върха на ООН за хранителните системи, която ще се проведе през септември или октомври.

„Срещата на върха тази година ще даде възможност за стартиране на нови смели действия за справяне с хранителните отпадъци в световен мащаб“, каза изпълнителният директор на UNEP Интер Андерсен.

Една от целите на ООН за устойчиво развитие е да се намалят наполовина глобалните хранителни отпадъци на глава от населението в търговията на дребно и на потребителско ниво до 2030 г.