Свещарската гробница се намира в Североизточна България, община Исперих, само на 2.5 км югозападно от село Свещари и на 42 км североизточно от Разград.

Тя е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Разкрита е през 1982 г. при разкопаването на високата Гинина могила край селото, разказва БАНКЕРЪ. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет.

Дромихет е владетел на гетите от двете страни на Долния Дунав (днешните България и Румъния) около 300 г. пр. Христа. Столицата му носи името Хелис, която според някои румънски историци е разположена на север от река Дунав (във Влашко).

Но откритата през 1982 г. Свещарска гробница в Западното Лудогорие в България предполага, че Хелис може би се е намирала някъде в околността, където са намерени останките на голям древен град и множество други тракийски гробници.

Древни източници (Страбон, Диодор Сицилийски, Полибий, Плутарх, Павзаний) описват победата му над Лизимах, цар на Тракия, бивш военачалник на Александър Македонски, който владеел крепостта Тиризис (днешна Калиакра). Забележителното при управлението на Дромихет е неговата дипломация.

Гробницата при Свещари е изградена от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.

Свещарската гробница се състои от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

Стените на гробната камера са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1.20 метра. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче.

Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмнокафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си.

Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот.

В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойния владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете.

В погребението е открита и латенски тип келтска фибула, въпреки че всички останали елементи на погребалния обред са характерни за Тракия - стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай, лежащо върху камък куче с отрязана глава.

Фибулата е метален предмет, вид катарама, за закопчаване и украса на облеклото, употребяван повсеместно от бронзовата епоха до ранното Средновековие. Състои се от игла, дъга и иглодържател - по устройство и функции прилича на съвременната безопасна игла. Придържа дрехата или две дрехи една към друга. Среща се в много разновидности. Видовете фибули имат важно значение за датиране на археологическите паметници.

Често се намират при погребения като част от облеклото и украсата на починалия. Най-честият метал е бронз, както и желязо, срещат се и комбинации с различни покрития от злато и сребро и комбинации от двете, но има и изделия изцяло от сребро, сребро с позлата, злато с украса и инкрустирани камъни. Вероятно фибулата е предшественик на брошките, свързана е с нагръдните накити, медали и значки в нашето съвремие.

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирано явление. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват. Посещението на гробницата се заплаща.

През 1985 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в Париж, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.