Българите в Гърция са уважавани, защото са работни и коректни.

Българите в Гърция не се чувстват като емигранти. Лесно се адаптират и дори трудният гръцки език не е пречка за тях. Може да говорят на български диалект, да не пишат правилно на родния си език , но гръцки научават добре. С годините почти не чувстват, че са в чужбина. А и България е на една ръка разстояние.

Тази близост, както и гостоприемството на гърците доведоха хиляди българи тук. Първоначално временно. Да поработят малко, да си помогнат. Доказаха,че когато им се плаща добре, българите нямат проблем и с дългия работен ден, и с тежката работа, пише 24 часа.

И така от “работа за няколко месеца” хиляди наши сънародници са дълги години тук. Потвърждение на максимата “няма нищо по-трайно от временното”.

Първоначално гърците ги наемаха, защото бяха евтина работна ръка. С годините им плащат все повече в опит да ги задържат като квалифицирани работници. Вижте през лятото в туристическите райони дали ще намерите хотел или таверна, без българин да работи там.

Стигна се дотам, че това лято хотелиерите на остров Тасос търсеха в паника работници, защото българите им отказали. Намерили си добре платена работа на нашето Черноморие и се пренесли там.

Това отговаря и на въпроса - защо българите работят в чужбина и не се връщат? При първа възможност са готови да го направят при добри условия.

Няма един профил на българите, които живеят и работят в Гърция. Всеки е със своята история. Намерил тук място, в което се чувства добре. И гърците ги уважават, защото са работни и коректни. Вече не ги сравняват с другите имигранти. Често са по-добри от гърците.

Впечатлението, че българките са домашните прислужници на гърците, отдавна не е вярно. Тук има и висококвалифицирани специалисти, които може да си позволи само просперираща фирма. Например в Солун най-високоплатеният лекар е българин.

Друг наш сънародник - стоматолог, е най-търсеният зъболекар, когото могат да си позволят само богати гърци. Факт е, че българите - университетски преподаватели, инженери, архитекти, са сред най-скъпоплатените чужденци в Гърция.

Тези, които нямат намерение да се върнат у нас, са българите със смесени бракове. Това е “любовната емиграция”.

Българките, или повечето от тях, успяха да превземат и силно охраняваната крепост “свекърва гъркиня”. Това е тиха война в продължение на години. В нея няма победени. Все по-често ще чуете гъркини да казват: “Имам прекрасна снаха българка”. Коментарът продължава: “Перфектна домакиня, отличен специалист и невероятна майка”. А това да го чуеш от гъркиня, е повече от революция.

И за да сме обективни - сред криминалния контингент също има българи. Те са единични случаи.

А за отношението на гърците към нас пример е евродепутатката Константина Кунева. Жената, пред която гърците се прекланят. Масово гласуваха за нея, без дори да се замислят, че е чужденка. Една българка, която показа какво е достойнство. И докато българските синдикати отдавна я забравиха, гърците я изпратиха в Европарламента, превърнаха я в символ на борбата за социална справедливост. За нея гласуваха не само симпатизанти на СИРИЗА, гласуваха хора, които ѝ се възхищават.