Разследващи журналисти твърдят, че данните за броя на заразените с Ковид-19 и на смъртните случаи умишлено се манипулират в Русия. Кои не влизат в официалната статистика? Няколко души разказаха на Дойче Веле личните си истории:

"Тест чак след смъртта" 

Студентът от Новосибирск Игор Скрипников разказва следното:„Баща ми и майка ми се разболяха по едно и също време в края на октомври. Живеем заедно, самоизолирахме се. Всички имахме симптоми на остра респираторна вирусна инфекция и започнахме да проучваме къде можем да си направим тест за коронавирус, но вече не приемаха хора със симптоми или искаха лекарско направление. В поликлиниката установиха, че баща ми има остра респираторна вирусна инфекция и му дадоха болничен. След това се появи суха кашлица, той загуби вкус и обоняние, започна да се задъхва, вдигна висока температура. Когато се опитахме да извикаме „Бърза помощ“, ни казаха, че тя щяла да дойде до 2-3 дни. Един фелдшер го преслуша и установи, че има пневмония. Предписа му антибиотик, но не провери оросяването на кръвта с кислород. Увери ни, че без резултати от компютърна томография или лекарско направление в болница няма да ни погледнат, камо ли да приемат баща ми за лечение.

В нашия град нямаше как да направим своевременно компютърна томография – дори срещу заплащане, а от поликлиниката не ни дадоха направление. Не намерихме и предписаните антибиотици – нито тях, нито техни аналози, чак с помощта на приятели и познати намерихме една част.

След това баща ми се почувства по-добре, температурата му спадна и ние решихме, че болестта отшумява. На след няколко дни състоянието му рязко се влоши и аз започнах пак да търся „Бърза помощ“. Отговориха ми, че имали 300 повиквания, и че все в някой момент щели да стигнат и до нас. На десети баща ми се почувства наистина зле, тресеше го, не му стигаше въздух. Обадихме се в реанимацията и този път дойдоха и го откараха в стабилно тежко състояние. Два дни по-късно ни се обадиха да ни кажат, че е починал. В смъртния акт като причина е посочена „пневмония“, но това, че в крайна сметка от Министерството на здравеопазването разпоредиха проверка на случая, потвърждава съмненията ни. Така и никой от нас не беше тестван за коронавирус, а баща ми е бил тестван след като е починал. Резултатът ще се знае след месец."

„Чакахме над седмица резултатите от теста“

Лаборантката Инга Илина от град Полярни зори, Мурманска област: „Първо се разболя мъжът ми, вдигна температура, а след четири дни – и аз. Извикахме медиците, те дойдоха, взеха ни проби за коронавирус, предписаха ми парацетамол и толкова. Гълтах таблетките, но не настъпи никакво подобрение – имах температура, носът ми беше запушен, главата ме болеше. Когато започна и сухата кашлица, успях да се свържа с лекар и ми предписаха два антибиотика. Вече когато състоянието ми започна да се подобрява, ми се обадиха от здравната служба и ми казаха, че моят тест бил положителен, а на мъжа ми – отрицателен. Чакахме за резултатите една седмица, симптомите ни бяха еднакви. Когато се опитах като химик да кажа на лекарите, че подобно съчетание на тестовете е невъзможно, че има грешка, те ми отвърнаха, че вероятно пробата на мъжа ми е била взета неправилно, но вече нищо няма да коригират. Мен ме признаха за болна, но не и него. Очевидно в анализите, които се правят, има много грешки."

„Причина за смъртта: неустановена“

Татяна Нагибина от Омск, представителка на партия „Яблоко“ споделя: „Тестът за коронавирус на 26-годишния ми син се оказа положителен. Но резултатът излезе чак след две седмици и половина, когато той отдавна вече беше оздравял и ходеше на работа. 

През септември се разболя леля ми - възрастна жена, прехвърлила 80 години. Приеха я в болница на лечение, но седмица по-късно тя изпадна в кома и почина. В смъртния акт е записано, че причината за смъртта е неустановена. Предадоха ни тялото в черен чувал и беше погребана като болна от коронавирус – в затворен ковчег, а гробарите бяха със специално защитно облекло."

„Официалната статистика няма връзка с действителността“

Зияутдин Увайсов от Махачкала, ръководител на организацията с нестопанска цел „Монитор на пациента“, която защитава правото на хората на безплатно медицинско обслужване: „Двамата с жена ми се разболяхме през септември. Температурата ми се повиши, спрях да усещам вкус и мирис. Когато се обадих в районната поликлиника, ми казаха: „Ако ви трябва болничен, ще ви направим тест, а ако не – останете си вкъщи“. Когато си правиш теста безплатно, резултатите излизат след 12 дни и ние се отказахме. Споделих с мой познат лекар симптомите и той предположи, че най-вероятно имам коронавирус, препоръча ми да пия витамини и да си правя инжекции, докато постигна подобрение.

Смятаме, че в Дагестан са преболедували мнозина, но официалната статистика няма нищо общо с действителността. Неотдавна почина чичо ми, имаше симптоми на коронавирус, пред това бе болна съпругата му – направиха ѝ тест, който беше положителен, но не и на него. След смъртта му също не му направиха."