Според директора на музея проф. Николай Ненов мъжкото пеене по Коледа е изключителна ценност

"Коледуването в 21-и век е изключително събитие. Но то е като всичко, което сме наследили от фолклора. Дали ще коледуват, дали ще се маскират, дали ще правят нещо друго - трябват мъже и то млади мъже. Днес е много трудно да имаме коледари по селата и в града, защото трудно ще намерим човек, който да обучава младите и да бъде техен пример, но и защото сякаш живеем в едно забързано всекидневие, заради което може би нямаме нужда от това."

Това каза в интервю за БТА директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов, който е и преподавател по етнология и фолклористика в Русенския университет.

Да коледуваш е сложно, защото трябва да можеш и да пееш

По думите му да коледуваш е още по-сложно, защото трябва да пееш.

"Не е като да се преоблечеш, да си маскиран и просто да си различен. Естествено, заниманията са доста привлекателни. Трябва да кажем, че когато човек е сред мъжка дружина, има особен адреналин. Това трябва да се преживее, за да се разбере. Макар че на пръв поглед нищо особено не се случва - едни хора минават по домовете, пеят песни, пият вино, приемат дарове. Но в тях е скрита онази сила на древността, като чрез песните определят бъдещия ред. Определят това, което хората са си начертали вече, което са си пожелали в текстовете на песните", казва професорът.

По думите му в същото време виждаме, че има такива мъже, че има коледари в България, които пеят и благодарение на тях сме достигнали до онези тайни от дълбините, идващи до нас днес.

"Разбира се, има какво да се направи, за да съхраним Коледуването. Обмисляме в Русенския музей, като работим и с отделни читалища, да формираме обща кандидатура за Коледуването и мъжкото пеене по Коледа като "Живо човешко съкровище", казва проф. Ненов.

Според него има нужда от такъв тип подкрепа, защото мъжкото пеене по Коледа е изключителна ценност.

"В текстовете се съдържат връзки със старобългарското езичество, с българската митология, с основата на християнството като цяло. Точно тук е скрита онази ценност, която ни е нужна. Превръщането на Коледуването в "Живо човешко съкровище" всъщност ще бъде един от начините да го съхраним, защото имаме нужда от него", казва проф. Николай Ненов.

Липсва коледарският пламък у младите

Според 53-годишния Николай Великов от русенското село Ряхово, който е трето поколение коледар, основна причина да липсват коледари по селата е миграцията към града.

"Млади хора няма по селата, защото няма работа, няма препитание", казва Великов.

Неговият дядо е бил коледар, а баща му, който е бил председател на читалището в Ряхово, е коледувал повече от 20 години.

"Бил съм коледар още като дете. Всяко дете си имаше народна носия, калпаче, бяла ризка, пояс, черни панталонки. Организираха ни по класове и обикаляхме къщите. Ходим от къща в къща с гегите, на които да нанизваме кравайчета. Бяхме разучили четири-пет песни. Всички много ни се радваха", обяснява Великов, който сега работи като главен счетоводител.

Когато възмъжал, също бил коледар, но не за дълго.

"Събирахме се с приятели, обличахме се с народни носии, с калпаци, ризи, елечета, потури, с шуби от агнешка кожа, останали от дядовците ни. Носихме и шарена торбичка, тъкана на стан, в която събирахме даровете", обяснява Великов.

При коледуването има и комични ситуации

"Когато ходихме по домовете, домакинът ни посреща с кана вино с резен лимон и ябълка. Пийваме, за да го уважим, но съвсем малко. Защото си представете, ако минем през 50 къщи и във всеки дом пийваме по чаша вино, какво ще се получи - няма да издържим. Така на едно Коледуване на наш приятел-коледар му се услади и се понапи. Влязохме в една къща, а той изпревари водача на коледарската група и започна да чука силно с гегата по един от прозорците, като спука стъклото. Дръпнахме го настрани да се успокои малко, че вместо да славим домакина, можеше да отнесем нещо друго", смее се Николай Великов.

Той обяснява, че по време на Коледуването изпълнявали и две ряховски песни.

"Песните ги знам от дядо ми, а той от неговия дядо. Едната е "Излязъл е добър юнак", а другата - "Двама братя си говорят". Пеехме и румънска песен, която разказва за венеца на Христос", обяснява Николай Великов.

Повече от 10 години той не участва в обичая, който сега не се изпълнява в русенското село.

"Много се промениха нещата. Заради миграцията към града в село почти не останаха младежи, които могат да бъдат коледари. Не виждам и коледарския пламък в днешните млади хора. Промениха се много нещата. Позагубиха се обичаите, традицията, връзката с поколенията - с баби и дядовци, с родители. Много деца са в чужбина и се виждат с майките и бащите си няколко пъти в годината. Те поемат от друга култура и обичаи. Светът се промени", казва Николай Великов.

Той е убеден, че Коледуването трябва да се възроди като обичай във всички села.