Лятото в България вече е с 2 дни по-дълго, съобщи климатологът от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Рачев.

Причината за това е глобалното затопляне, което увеличава броят на дните с типични летни градуси. Топлият сезон у нас се удължава с 1-2 дни за сметка на преходните, но за да се затвърдят тези наблюдения са необходими още няколко години замервания, уточни още той, пише Телеграф. Климатичните промени увеличават средната глобална температура, като за България става въпрос за нарастване в порядъка на половин градус в сравнение с преди век.

Летният сезон у нас продължава около 110 дни. Това са дните, в които следната денонощната температура е поне 15 градуса , а максималната през деня достига и надвишава 25 градуса.

В София лятото е по-кратко, докато в топлите и ниски райони като Пловдив, Пазарджик, Русе и Хасково - по-дълго. То постепенно се увеличава и в равнините части достига между 115 -120 дни. От климатична гледна точка то е доста по-дълго в сравнение с останалите сезони.

Рязко се увеличава броят на тропическите нощи и дни по морето през последните 20 години у нас. На някои места - до 4-5 пъти през съответните месеци.

„И сега, цяла седмица по морето ни очакват влажни тропически нощи. Прекрасни нощи, в които е топло край морето и дори рано сутрин температурата не пада под 20 градуса, а на обяд живакът надминава 25 градуса.

Късно вечерта, когато спре дневния бриз, който носи прохлада от морето, преди да започне да духа вятър от сушата, макар и топъл, настъпва едно безветрие при абсолютна влажност от 80 %. Тогава няма изпарение. Точно тропична нощ, все едно си в Куба, пиеш ром, пушиш пура, а хлад не идва от никъде“, отбелязва проф. Рачев пред в. "Телеграф".

Същевременно зимите стават по-меки. Броят на така наречените ледени дни също намаляват. Това са дните, в който максималната температура през денонощието не преминава над 0 градуса.“Когато човек гледа сметките на Топлофикация може да остане с впечатлението, че белите мечки са се пренесли в София, Пловдив и навсякъде в България. Аз твърдя, че определено зимите стават по-топли“, категоричен е професорът. Зимата продължава 110 дни. Това са дните, в които средната денонощна температура е под 5 градуса. Есента и пролетта, които са преходните сезони, са по-кратки и продължават средно между 60 и 70 дни.

Друг съществен индикатор за затоплянето са горите в българските планини, които се „изкачват“ все по-нависоко заради горещото време. Те са се издигнали за един век с 50-60 метра. „Ако горната граница на гората по южните склонове на Рила и Пирин е била на 2200 метра, сега вече се наблюдават дървесни видове на 2250 -2270 метра. Това показва, че климатът се е затоплил и то съществено, без ние да участваме по някакъв начин изкуствено. Това са фитоиндикаторите, показващи увеличаването на температурата“, обяснява специалистът.

Градушки

„Много често се казва, че се увеличават екстремните явления в България. Градушката от 2014 година в София беше убийствена. Тя унищожи няколко десетки хиляди квадратни метра стъкла. Пострадалите коли по застрахователна оценка са 60 хиляди. Предишната такава градушка над столицата удря през 1941 година. Тогава Народното събрание гласува да се отпуснат на Столична община 50 хиляди лева да се закупи джамджийско стъкло.

Няма как едно и също природно явление-наводнение, свлачище, градушка, суша да причини едни и също щети през годините. Със всяка изминала година то ще нанася повече поражения, защото инфраструктурата и заселените площи се увеличават. Не е много сигурно дали явленията са увеличили своята физическа мощ или по-скоро то въздейства върху район, който вече е пълен хора“, аргументира се професорът.