С дълбока скръб семейството на Игнат „Иги“ Канев обяви неговата кончина на 12 юли, на 93-годишна възраст

Роденият в България лидер в сферата на строителството на недвижими имоти, чийто филантропски и граждански принос му спечелиха най-високите отличия на страната му, издъхна в покой от възрастта си в дома си, заобиколен от най-близките си.

Той ще липсва много на съпругата си Димитрина (Диди), най-добър приятел, която бе любовта на живота му, на децата му - Ана-Мария (Майкъл) и Кристина (Жан), както и на внучките - Игнатия и Емануел, на дъщеря му Хайди, на техните деца Джесика (Марко) и Катарина, както и на тримата му правнуци. Опечалени са и брат му Симеон, заедно с много племенници, всички те живеещи в България.

Житейската история на Иги е изключителна, но по същество това е една характерна история за успех на канадски имигрант. Роден през 1926 г. в земеделското село Горно Абланово в Североизточна България, като средния син от общо седем деца, той е изпратен в Австрия на 14 години, за да работи в градина за зеленчуковия пазар и за да издържа семейството си по време на Втората световна война, когато България е политически съюзена с Германия.

През тези десет години в Австрия (тогава Германия), въпреки че издържа семейството си, той успява да започне свой собствен бизнес в областта на пазарното градинарство. Заминава за Канада през 1951 г., след като научава че българският комунистически режим връща в родината изселниците. Неспособен да напусне Австрия с постъпленията от продажбите от бизнеса си, той го продава на българското антикомунистическо правителство в изгнание, очаквайки плащане при пристигането си в Канада. Вместо това, обстоятелствата го принуждават да започне живота си без пукната пара.

Той се издържа като мие коли, чинии и подове, докато живее в един гараж през първите няколко месеца след пристигането си в Канада. Скоро намира строителна работа в района на Лейквю, Мисисага, при корпорацията „Шип“.

Въпреки че му липсва официално образование и умения по английски език, той с умиление разказва по-късно че нито едно от двете не е необходимо за боравене с метла или вдигане на 65-кг строителни елементи (което е подвиг за мъж с тегло 60 килограма и височина по-малко от 170 см).

Иги е изключително трудолюбив и в резултат на това, в рамките на една година от пристигането си в Канада, успява да спести достатъчно пари, за да напусне работата си, да купи парцел и да построи първата си къща. Той основава Канев Кънстракшън ( Kaneff Construction) през 1956 г., възползвайки се от следвоенния бум на крайградските жилищни сгради, по-късно бизнеса му се разраства в сферата на високоетажното строителство на кули и в крайна сметка в разработването на търговски имоти.

Счита се че той е човека който е оформил облика на централните зони на Мисисага ( Mississauga ) и Брамптън ( Brampton ) чрез характерните си емблематични високи бели кули, построени с светкавична скорост през 70-те и 80-те години. Името му е широко признато в голф индустрията за това че успява да повиши стандарта на публично достъпния голф през 90-те години с откриването на Голф клуб & Конферентен център Лайънхед ( Lionhead Golf Club & Confrence Center).

Приносът на Иги Канеф за разработването на недвижими имоти е съпоставим само с мащаба на огромните му филантропски дела. Дарението му в размер на 2000 $ за бъдещата болница в Мисисага ( Mississauga ) през 1955 г., най-голямото от частно лице по онова време, дава искрата за неговата истинска и постоянна филантропска ангажираност в продължение на 65 години. Лично, а впоследствие и чрез Благотворителната организация Игнат Канев ( I. Kaneff Charitable Organization ) основана от съпругата му през 1986 по повод на неговия 60-ти рожден ден, той и семейството му даряват това което в днешни дни би се равнявало на десетки милиони на различни образователни, граждански, спортни и здравни организации. Поради обстоятелството, че не е успял да получи високо образование по причини извън него, той силно се привързва към университетите, както и към организациите, подпомагащи интелигентни хора с финансови затруднения, от които най-изявената е Къмюнити Ливинг.

Университетът в Торонто, Йоркския университет, Юридическия университет в Осгуд Хол и Русенския университет в България са някои от безбройните организации подпомогнати от него. Като признание за многобройните си бизнес постижения и филантропски принос, той е награден с Ордена на Канада и Ордена на Онтарио. Получил е три степени доктор по право (от Университета в Торонто, Йоркския университет и Русенския университет в България) и почетна степен от Колежа Шеридан, Мисисага.

Иги е и дарител на университетската многопрофилна болница в Русе, която носи и неговото име.

Измежду многото други награди, той е обявен за бизнесмен на годината за Мисисага и Брамптън, гражданин на годината на Мисисага и е получил много други отличия в Канада и България, включително диамантения юбилеен медал на кралица Елизабет II, медал Канада 125, наградата за житейски постижения на Федерацията на доставчиците на жилища под наем на Онтарио, и орден Стара планина - най-високото гражданско отличие на България.

Едно от специалните му качества беше способността на Иги да вдъхновява, подкрепя, подтиква и насърчава хората около него да достигат по-високо и да постигат повече. Искрено се интересуваше от житейския път на хората, предвид че бе самоук, изучаващ цял живот историята и геополитиката.

Той беше изключително любознателен, запален голфър, вечен оптимист, който ценеше усърдната работа, почтеността и подпомагането на търсещите подкрепа по пътя си. Той беше много горд с това че е канадец, набожен човек, силно обичащ България и дълбоко отдаден семеен човек.

Вместо цветя, желаещите могат да се направят дарения на Трилиъм Хелт Партнърз (Trillium Health Parters – бившата Болница Мисисага), където Иги направи първото си значимо благотворително дарение. Иги ще бъде погребан в частна погребална церемония на гробището Глен Оукс.

Поклонението ще се извърши в сряда на 15 юли и четвъртък на 16 юли от 16:00 до 21:00 ч. в Голф игрище & Конферентен център Лайънхед в Брамптън.

Димитрина Канев,

Кристина- Мария Канев,

Анна- Мария Канев