През 90-те години на миналия век италианецът и невропсихолог Джакомо Ризолати пръв заговаря за огледалните неврони.

Той открил, че в нашия мозък съществуват специфични клетки, които имат за функция да "отразяват" чуждото поведение като собствено. Не всички учени приемат тяхното съществуване, но вече има и такива, които прилагат познанията си за огледалните неврони при лечението на последствията от инсулт или при деца с аутизъм, съобщи БНТ.

Възможно ли е копи-пейст поведение или иначе казано - да приемаме чуждото поведение и емоции като собствени, без дори да осъзнаваме, че имитираме.

Академик Екатерина Титянова отговаря с ,,да''. Обяснението й - в основата на това подражание стоят огледалните неврони в нашия мозък.

Акад. Екатерина Титянова - председател на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика: "Интересно е да се знае, че тези неврони се активират само ако има зрителен контакт с движението и най-често, когато предварително се знае, че движението цели определен краен резултат. Затова и радиото не влияе така, като телевизията".

Акад. Титянова казва, че трябва да се внимава с начина на представяне на негативните новини - "Това е един изключително рисков за нашето общество подход да пропагандираме негативни, отрицателни събития, тъй като много от хората могат да им подражават. През последните години в медицинската практика използват познанията си за огледалните неврони като модерен метод за невро-рехабилитация. Първата област на приложение - това са болните с остатъчна хемипареза след инсулт. Всъщност методът е изключително лесно приложим - между парализираната ръка и здравата ръка се поставя едно огледало. Пациентът се инструктира да гледа в огледалото като болната ръка е изолирана. Всъщност пациентът наблюдава движението на здравата ръка, но неговият мозък, по-специално неговите огледални неврони, възприемат това движение като движение на болната ръка. В резултат на тази илюзия състоянието на пациента значително се подобрява.

Другата област на приложение са децата с аутизмъм. Приема се, че децата с ранен детски аутизъм нямат достатъчно развити неврони - огледални или те не са достатъчно активни. Методиката представлява една своеобразна игра, в която обаче конкуренцията, борбата за първо място се изключва. Така децата се учат чрез условни рефлекси и допир да разпознават определени емоции."