Скоро няма да се забрави как късно вечерта на 14-ти януари журналистът Стоян Тончев беше зверски пребит в Поморие.

Пораженията са ужасяващи – счупен нос, отоци по лицето и тялото, рани в областта на главата и комоцио. За щастие обаче той се подобрява и реши да поговори за удара по свободата на словото, има ли журналистика в България и дали случаят с него няма да се отрази като цяло на смелостта на журналистите в България в интервю за FRONT

Как сте г-н Тончев, възстановявате ли се?

Да, възстановявам се, чувствам се добре. Не съм в перфектна форма и по-добре съм бил. Изпочупено ми е лицето, скулите, челюстта, носа. Предстои ми сериозна операция, но за нещастие на моите поръчители се възстановявам. Продължавам да говоря, няма да спра да пиша и истината винаги ще излиза от моята уста, колкото и да е нелицеприятна.

Тоест продължавате да работите независимо от случилото се?

Да, ще продължа да работя. За мен журналистиката е хоби. Майка ми е с 30-годишен журналистически стаж и с диплома за развитието на медиите от световно признати университети. Аз съм израснал с медиите и ще продължа да правя това нещо.

Срещу кого сте правил разследвания и кой може да е отговорен за нападението срещу вас?

Аз имам много подозрения, но не мога да назовавам имена без факти и доказателства. Трябва да ходя и по много дела. Кметът на Поморие, който е от ГЕРБ, ме съди за клевета.

Всички много се смяха лятото на октопода, но разбраха ли сега какво означава той? Октоподът смиволизира мафията! Tогава беше смешно, но хората не са се поинтересували за елементарни неща. Дано сега са разбрали какво съм имал предвид, защото аз не съм пребит от нищо. Винаги съм говорил за октопода и за мафията, и за пипалата, които ще отрежа в община Поморие.

Много е важно да кажа и друго – в Районен съд Бургас, на 16-ти февруари, кметът на община Поморие има дело срещу мен, което той отложи, защото искал лично да присъства. Каня всички журналисти да дойдат, защото и аз ще присъствам. Ще разкажа много интересни неща и ми се иска да видим дали този кмет ще дойде.

Атака срещу свободата на словото ли е вашето нападение и ако да – има ли тогава смисъл журналистиката?

Това е абсолютна атака срещу свободата на словото и всеки, който се поинтересува, ще види, че моите публикации са на високо ниво, четени са от чужди служби и на хората им е много по-интересно да четат това, което аз пиша, отколкото регионалните медии. Друг проблем е, че след това, което ми причиниха, няма вече да има журналистика. Има и други примери – ето спряха предаването на Валя Ахчиева за ваксините. Вместо журналистика, ще има помиярщина.

Сериозната журналистика е да се намери и да се каже истината. Да се покаже това, което съм направил – предизвикал съм проверка от финансовата инспекция, дошли са в община Поморие и са констатирали нарушенията, които аз съм посочил. Това е доказателство, това е работа. Затова има смисъл да го правя. Почти беше на изчезване журналистиката в България, но вече официално я няма. Никой след това, което се случи с мен, няма да посмее да направи едно сериозно журналистическо разследване срещу властта.

Българската журналистика е платена – първо от Европейски фондове, втори път от общините, трети път от определени политически лица. Всеки работи за пари. Естествено има и добри разследвания, но те са насочени главно срещу хора, които не искат да си плащат. И в момента, в който започват да плащат, изчезват и публикациите, и разследванията. Неслучайно сме на последните места във всички журналистически класации. Тези, които имат смелостта да направят нещо, са или бити, или пребивани или заливани с киселина.

Страхувате ли се за живота си?

Какво означава да се страхувам? Не, не се страхувам. Бих се обърнал към властимащите, че не те имат нужда от НСО – българските журналисти имат нужда от НСО, защото те вършат много повече работа и от МВР, и спецслужбите.

Много обсъждана тема в последните дни е решението на МОН да отпаднат някои велики български произведения от учебниците за 6-ти клас. Вашето мнение какво е?

В министерствата, а и не само, трябва да работят предимно експерти и специалисти, а не политически калинки, повечето от които с психични отклонения. Ако се направят едни психоанализи в министерството, ще се разбере, че повечето трябва да напуснат. Те не са адекватни. Всичко това е целенасочено, това е политика, която се налага от вън, за да се промият мозъците на младото поколение.