"Това не са въпроси, плод на небивал анализ и нечовешки интелект. Това са толкова обикновени, човешки, близки до акъла, прости и логични въпроси, че чак боли. Боли за един отнет живот.

Всъщност адът не започва и не свършва на 2 юни 2015 г…. В тоя ад живеем, по-скоро съществуваме години наред и продължаваме да си задаваме въпроси, на които нахално, нагло, безочливо не ни се дават отговори. Не само за този случай, по принцип. Но особено нагло сега.

Как така почти две години уж никой не разпозна вероятния убиец на Георги?

Ако негова съученичка е казала на приятелката му, а тя на свой ред на полицията, защо продължиха да ни призовават да разпознаваме момчето от записа от камерата? И така две години.

Кой всъщност мълчи и защо?

Кога е открит тоя нож и в тая шахта дъжд, сняг не пада ли,  та две години по-късно ДНК-то не е отмито?

Ако не е, може ли да се окаже, че ножът всъщност е намерен отдавна?

Тая директорка замесена ли е и как?

Ако същата е казала на Йоан да си намери извинителна бележка за 2 юни, защо го е направила?
Ще понесе ли тя някаква отговорност? Различна от това да се спомене пет-шест пъти името й.

Коя е причината съучениците му да мълчат, при положение че очевидно са разпознали Йоан? Страх? Страх, че няма да завършат? А защо да не завършат?

Защо държавата е абдикирала не, ами направо опънала чадър над частните училища?

Чии интереси се защитават там, защото очевидно става въпрос за места, наричащи себе си училища,  без никакъв ама никакъв контрол?

Кой диктува какво да се разкрива публично и какво се случва  в МВР?

Каква е връзката между оставката на главния секретар на МВР Георги Костов  и разкриването на вероятния убиец на Георги? И има ли такава?

Какво трябва да каже един родител на детето си, когато то отива в парк в центъра на София, при това посред бял ден?

Колко струва един човешки живот – от 2 до 8 години в затвор при облекчен режим ли?

На тези въпроси отговори няма да получим, това е ясно…Знаем само отговора на последния въпрос и той е:

Нищо! Нищо не струва човешкият живот в България. Фалшивото реноме, бляскавият политически имидж, кариерата, парите, властта – те струват, при това много. Чуждият живот обаче нищо не струва! И след почти две години разследване и „откриване“ кой го е прекъснал, пак нищо не струва, защото някой е решил така – нищо да не струва, нула да не струва, както и да си знаем, че все така ще е ….

Защото само в България животът на дете може да свърши след ритник в коремчето или с нож в гърдите и после да има виновни, но да няма виновни…И защото само в България това може да се случи по волята на някой, който си въобразява, че на нас ни е предостатъчно да не сме нито тези деца, нито техните родители, докато той има задачата виновните да изглеждат невинни поне докато зависи от него…

В каква държава живеем? За един (вероятен) убиец питам…"

Автор: Деа Манолова