В много страни броят на новите случаи на заразяване със SARS-CoV-2 се увеличава, дори подобрявайки рекордите от пролетта.

Имунитетът след заболяването засега съответства на оптимистичните прогнози, а ранните ваксини може да се окажат по-малко успешни от късните, предава ТАСС, цитиран от агенция Фокус.

Повече от половината европейски държави отчитат 10% увеличение на случаите през последните две седмици. Тези данни цитират от CNN с препратка към пресконференцията на СЗО.

„Това, което преживяваме в момента, е началото на втора вълна“, каза миналата неделя австрийският канцлер Себастиан Курц. През втората декада на септември броят на новите случаи в Австрия надхвърли 800. Това не се е случвало в страната от март. Рекорди за броя на новите случаи на ден също бяха записани наскоро в Чешката република и Франция. Напрегната е ситуацията и в Испания: има 268 заразени на 100 хиляди жители. Това е повече, отколкото през пика през април. Изглежда, че втората вълна е засегнала не само Европа. В Израел, където ситуацията с коронавируса се стабилизира през май и почти нямаше случаи, броят на заразените започна да расте през лятото и достигна 4764 на ден до средата на септември.

Изглежда този път младите хора се заразяват по-често, а при тях болестта преминава по-леко. Заедно с възрастта е намаляла и смъртността - през пролетния пик средно на ден в Испания са умирали по 700 души на ден, а сега - около 70. Коронавирусът във Великобритания също се е „подмладил“ - хората от 18 до 24 години боледуват най-често. Във Франция средната възраст на случаите е 32 години. Смъртността също е ниска - през последния месец умират максимум 16 души на ден.

Властите реагират на ситуацията по различни начини. Израел беше първата държава в света, която реши да въведе повторна карантина за три седмици. През този период училищата, ресторантите, кафенетата, търговските и развлекателни центрове няма да работят. Няма да е възможно да напуснете къщата на повече от 400 м. Във Великобритания влезе в сила „правилото на шестимата“ - сега там е забранено да се събират на групи от повече от шест души на обществени места. Във Франция бяха затегнати ограничения в „червените зони“ (където има най-много заразени): те бяха задължени да носят маски на всички обществени места и да спазват физическо дистанциране. Испания все още не е въвела нови национални ограничения, въпреки че в някои региони властите настояват за задължително носене на маски и забраняват събирането в групи от повече от десет души.

Данните за имунитета са обнадеждаващи

Основните надежди за края на пандемията от коронавируса са свързани с появата на силен имунитет. И резултатите от най-новите изследвания са обнадеждаващи, според The Economist.

Статия, написана от група учени от Исландия и публикувана в New England Journal of Medicine, съобщава за наличието на антитела в 1200 исландци, които са се заразили с вируса SARS-CoV-2 и след това са се възстановили. Повече от 90% от пациентите са два пъти тествани положително за наличие на антитела: първият път веднага след инфекцията, а вторият - след четири месеца. А хората, които са имали по-тежка форма на това заболяване и са били хоспитализирани, показват по-високи нива на антитела. Същото важи и за мъжете и възрастните хора, които може да имат по-сериозно вирусно заболяване.

Друго проучване, ръководено от Тао Донг, специалист в Британския съвет за медицински изследвания, включва тестове за Т-клетки - имунни „клетки на паметта“. Те са по-малко разгласени в пресата, но играят също толкова важна роля, когато става въпрос за борба с инфекцията и осигуряване на трайна защита. Експертите сравняват кръвни проби от 28 пациенти със средна форма на заболяването и 14 пациенти с остра форма на заболяване COVID-19, както и от 16 здрави донори. Статията говори за „значим“ отговор на Т-клетките при заразени хора, както е отбелязано от исландската група, и разлика в отговора при хора с умерено до тежко заболяване.

По-специално, в случай на умерена тежест на заболяването, са наблюдавани повече cd8 + клетки, които директно убиват заразените клетки, за разлика от cd4 + клетките, които регулират имунния отговор по-общо. Проучване, проведено от експерти от Медицинския изследователски център, установи, че Т-клетките са в състояние да разпознаят осем отделни части от този вирус, включително протеин с шипове, който му позволява да влезе в клетките на човешкото тяло. Целевият списък може да бъде полезен при работа за подобряване на ваксината в бъдеще.

Ал Едуардс, имунолог от Университета в Рединг, цитиран от изданието като външен коментатор, е предпазлив оптимист. Според него имунната реакция работи до голяма степен според очакванията. Ако тази тенденция бъде потвърдена, тогава онези ваксини, които са насочени към развитие на дългосрочен имунитет, трябва да работят - поне на теория. Но е невъзможно да се предскаже със сигурност.

Първите ваксини може да не работят за всички

Някои кандидати за ваксини срещу коронавирус вече излизат на финалната права: например, третата фаза от клиничните изпитвания на руската разработка „Спутник V“ стартира на 9 септември. Експерти, интервюирани от Discover Magazine, предупреждават, че по-късните опции могат да имат редица предимства. И може би не можем да направим една ваксина за всички.

Например, има вероятност първата ваксина да работи добре при младите хора, но по-зле при по-възрастните хора, казва Уилям Шафнер, специалист по инфекциозни болести в медицинския център на Университета Вандербилт. Имунната система работи по-слабо в напреднала възраст и такива хора може да се нуждаят от модифицирани формули, за да увеличат вероятността за трайна защита.

Например, има специална ваксина срещу сезонен грип, одобрена само за хора над 65 години. Съдържа четири пъти повече вирусоподобни компоненти. Производителите могат също да добавят молекули, наречени адюванти, за да увеличат вероятността от успех на ваксинацията. Те могат да стимулират имунната система да функционира така, сякаш е по-млада.

Друго съображение е свързано с факта, че ранните кандидати за ролята на ваксина (например „Sputnik V“ и разработката на компанията AstraZeneca) имат схема с две дози, тоест те изискват две инжекции с интервал от няколко седмици. Вариантите с една доза могат да бъдат по-удобни за болнично снабдяване и също така не изискват допълнителни усилия от страна на пациентите (което може да намали спазването, т.е. спазването на препоръките на лекаря от пациента).

И накрая, някои ранни версии изискват много ниски температури за съхранение. Например, две ваксини, произведени съвместно от BioNTech и Pfizer, изискват постоянна температура от –70° C. Това може да бъде пречка за разпространението в страни с по-слабо развита енергийна инфраструктура. Ваксините, които не изискват дълбоко замразяване, могат да бъдат по-удобна алтернатива в този случай.