Най-високи заплати в България получават жителите на малки населени места, в които са съсредоточени големи индустриални предприятия, показват данните от изследването на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Обикновено в тези малки общини са концентрирани предприятия свързани основно с добивната промишленост и енергетиката, като например Медодобивния комбинат в Пирдоп или ядрената централа в Козлодуй.

Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест”, отбелязват още от ИПИ.

Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2018 г. /последната, за която има пълни статистически данни – бел.ред./ е в община Челопеч (2 178 лв.) и Козлодуй (2 090 лв.). Това са единствените общини със средна месечна заплата над 2 хил. лв. Следват Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). Столична община остава на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Столицата на практика е единственият областен център, който попада в топ 20 на страната, сочат данните на ИПИ.

Общините от периферията на големите центрове влизат сериозно в топ 20. Това са Божурище, Костинброд и Елин Пелин, които са в периферията на София, Марица до Пловдив, както и Девня, Суворово и Белослав до Варна.

В същото време водещите икономически центрове – София, Пловдив и Варна – остават предпочитано място за работа, привличайки общо над 1,2 милиона заети.

Повече инвестиции в образование и човешки капитал

Данните от изследването още веднъж подчертават наблюденията на родните и чуждестранни икономисти, че в страната ни се запазва високо равнище на неравенство.

„Неравенството в България, което е високо дори и понастоящем, се увеличава през последните години, тъй като разходите за социална защита (като дял от БВП) и ефективността на данъчното преразпределение намаляват“, се подчертава в изявлението на мисията на Международния валутен фонд /МВФ/.

За преодоляването на този недъг се препоръчват по-добре разработени разходи за социална защита и инвестиции за повишаване на качеството на образованието, а от тук и на човешкия капитал.

„Укрепването на образованието ще подпомогне изграждането на човешки капитал и подобряването на икономическите възможности за хората и обществото. Ние виждаме възможност за увеличаване на публичните разходи за образование, които остават ниски в сравнение с останалите страни от ЕС, като същевременно се осигури ефикасност при разходването им“, призовават от МВФ.