Таня се е лутала по лекари с непоносими болки в продължение на три месеца

Таня е на 39 години. В началото на годината започва да изпитва тежест и болки в областта на малкия таз. В началото жената успява да ги контролира с леки обезболяващи лекарства.

„Болката беше от лявата страна и мислех, че е в яйчника. Същевременно усещах, че има болка и отзад откъм бъбрека. Посетих гинеколожката си в Бургас, която първоначално ми каза, че имам кисти и болката е от тях. Предписа ми терапия, но симптомите не отминаваха. След това ми беше казано, че имам възпалена тръба на яйчника. Гинеколожката ми предписа антибиотик, изпих го, но болките останаха и дори се засилваха“, разказва Таня.

Специалистката насочва жената към нефролог, тъй като предполага, че може да се касае за проблем с левия бъбрек. След поредица от изследвания лекарят казва на Таня, че е по-вероятно проблемът да е гинекологичен, тъй като не се установява такъв с бъбрека.

„След повече от три месеца лутане болката стана непоносима. В рамките на седмица бях на инжекции и непрекъснато ходех в спешното отделение. Усещах спазми, много болезнени, сякаш след 10 минути ще раждам. Наистина бях в много тежко състояние и трябваше да намеря вариант.“, споделя Таня.

Жената решава да потърси помощ при доц. Петър Марков, началник на Клиника по акушерство и гинекология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Чувайки симптомите на Таня, специалистът е почти сигурен, че се касае за множество разширени вени в малкия таз на пациентката. Специалистът извършва цветен доплер и потвърждава диагнозата. Доц. Марков установява, че жената има силно дилатирани съдове в малкия таз и състоянието ѝ е тежко. До скоро в България възможността за лечение на заболяването, когато то е симптоматично и силно болезнено е матката на жената да бъде премахната.

Благодарение на рядко за страната лечение, извършено от д-р Николай Вълчев, специалист в Клиника по съдова хирургия в болницата, пациентката получава възможност да се подложи на минимално инвазивна процедура, информираха от лечебното заведение.

„Методиката е подобна на склеротерапията при разширените вени на крака. Влизаме с катетър през бъбречната вена в овариалната вена и инжектираме една специална пяна, която да ги свие и увреди. Ние използваме тази процедура и за дилатирани вени на крака, но в случая е с по-голяма концентрация. На практика склерозираме вени. Тъй като разширените съдове са много големи, слагаме и койлове (специални пружинки). Те се поставят и навиват вътре във вената и са със запушваща функция, така че да изолираме конкретна вена. В малкия таз има достатъчно вени, които да поемат кръвотока, така че по никакъв начин не нарушаваме дренажната функция на зоната. Поставихме три койла, между които има инжектирана пяна.“, обясни д-р Вълчев.

Най-често симптоматичните разширени вени в малкия таз се проявяват при раждали жени. Специалистът споделя, че когато става въпрос за силно дилатирани съдове в тази област, лекарите опитват различни консервативни лечения, които обаче рядко дават добър резултат. Минимално инвазивната методика се прилага в Европа и САЩ, но към момента се извършва рядко в страната ни.

„Ние не лекуваме с този метод всяка жена, която има разширени вени в малкия таз. За да бъде подходяща за лечението, тя трябва да е симптоматична, да има оплаквания. Огромен е процентът на случаите, при които жените имат тази патология, но нямат оплаквания. Състоянието не е животозастрашаващо, но при поява на силни и постоянни болки, качеството на живот се влошава. При някои жени болките са почти инвалидизиращи, говорим за ден и нощ, те не се облекчават от противовъзпалителни, от спазмолитици, някои пациентки имат много болезнена менструация, имат дори болка по време на полов контакт, която продължава няколко дни след като премине половия контакт. Изключително много се влошава качеството на живот.“, допълни д-р Вълчев.

Специалистът споделя, че не само в България, но и в световен мащаб пациентките с подобна патология се „лутат“ и към момента дори не знаят какъв специалист да потърсят. Проучвания показват, че поставянето на диагнозата , в световен мащаб, отнема около 4 години, именно заради затруднението на специалистите да разпознаят заболяването.

„Наистина беше много тежко и много се радвам, че откриха проблема, когато никой друг не успя. Освен това още след интервенцията се чувствам добре, а единственият друг вариант – да бъде премахната матката ми, беше изключително лош. Нямах абсолютно никакви съмнения за процедурата, исках да направя всичко възможно, за да не усещам тази болка. Човек наистина се чувства в безизходица и отчаян, когато не знае какво му има и никой не може да открие, а в същото време страда. Надявам се всичко да е наред, защото детето ми скоро ще проходи и ще трябва да бягам след него, а пък това беше невъзможно преди процедурата.“, споделя с усмивка Таня.