Дарението в България се превърна в мръсна дума.

И не защото думата или каузата е лоша, а защото се изговаря от хора с мръсни усти. Хора, които злоупотребяват с това. Хора, които го правят, за да се покажат и хора, които даряват просто защото е модерно. Не е лошо обаче да го правиш, въпреки идеите, целите (били те користни или не) или възгледите си. По-лошо е да не го правиш изобщо, пише Боян Димитров в Монитор.

И ако даряването стане модерна тенденция, както е тръгнало и да става, то още по-добре. По-хубаво е да виждаме скрийншотове от телефони на кифли, които са пуснали един SMS за някаква кауза, вместо да гледаме мръсните им устни или новия им маникюр. Поне ще има някаква полза от показността им. Поне едно левче ще отиде някъде, а срещу него тя ще вдигне реномето си на филантроп. Ще стане една идея по-вървежна. И нека хората помагат, дори и само кампанийно.

По Коледа, по време на трагедии, за други празници, за животни, че дори и за растения, ако щеш. По-добре да дават, отколкото да взимат. Друг е въпросът, че отново се появява онзи с мръсната уста. Не кифлата, а този, които изговаря думата дарение и в главата му изплуват други помисли, различни от тази да помогне. Това е човек, който иска да се облагодетелства. Да вземе, а да не даде. Дано има по-малко такива. Дано са само слухове, че съществуват. Но ги има. Има и такива, които открито злоупотребяват с идеята да даряваш.

Всеки има някакви нужди, но дарението трябва да е само за този, който няма, а не за този, които иска повече. То трябва да е за този, който не може да си позволи да е здрав, а не за този, които иска да има нещо материално. Защото има и такива. Наскоро стана ясно, че една фондация за деца същност прибирала парите от благодетели и с тях си изплащала кредите за луксозни имоти.

Прикрита доброта, добре забулена зад пошли намерения. Ето, в такива случаи думата дарение става мръсна. Дори е по-мръсно от това някоя мома да си пусне снимка от SMS-а във Фейсбук. Поне момичето си е платило съобщението и интернета, а и е помогнала. Не сме достатъчно богати и морално извисени, за да си позволим да сме анонимни дарители. Ние имаме малко и когато помогнем, искаме всички да разберат. Има и изключения. Но едва ли ще достигнем нивото на покойния Джордж Майкъл. Както един колега каза – голям гей беше. Да, но и голям човек. Дарявал, но само анонимно. Помагал на непознати, бездомни, болни и бедни. Но държал да остане в анонимност. Дали от страх да не му поискат и други, дали просто, защото така го е чувства, той си знае. Но ние нямаме многомилионни сметки в долари, а имаме многохилядни задължения. И когато отделим левче, искаме да извлечем максимума от това левче без ДДС. Искаме да се похвалим.

И без значение от целите на даряването, нека не спираме да помагаме. Но нека и не изговаряме думата дарение с мръсна уста.