Под заглавие „Поглед върху раждането в България: време  е да НАДИГНЕМ ГЛАС“ британската акушерка Шийна Байръм публикува в сайта си впечатленията на своята колежка Трейси Купър, която гостува в страната ни през месец април.

Гостуването на Д-р Купър беше по покана на акушерския кабинет „Зебра“ и по европейски проект, който финансира изследвания в сферата на грижите за бременни и естественото раждане.

Едва ли за някого ще бъде изненада, че британската акушерка е останала меко казано озадачена от родилните практики у нас. Заглавието на разказа й говори достатъчно красноречиво. Ето какви са накратко впечатленията й за раждането в България от 10-дневното й гостуване:

•  На бременноста и раждането се гледа като на рисково събитие от медицински характер за всяка жена, а не като на нормално житейско събитие. 
• Разчита се предимно на апаратура, а не на акушерски грижи и лично отношение – има голям брой ненужни интервенции, без каквато и да е клинична причина:

– по време на бременността – медикаменти и изследвания
– по време на раждането – клизма, бръснене, натискане на корема, рутинно използване на окситоцин и рутинна епизиотомия.  

Трейси Купър посочва също така, че „бебетата биват разделяни от майките си в болницата и държани отделно. В много случаи майките имат достъп до бебетата само два пъти на ден за период от 30 минути. Няма протоколи за оставяне на бебето в стаята на майката и тридневният престой в болница след нормално раждане е задължителен.“ Тя споделя, че много майки, с които е говорила имат само едно дете и са признали, че не искат да раждат повече, за да не преживеят едно следващо раждане. Други са готови дори да родят сами неасистирано вкъщи, защото се страхуват от следващо болнично раждане.

„Грижата за родилките не е на основата на доказани практики, а на рутинни и остарели процедури.“,

посочва акушерката.  Тя допълва, че жените в България са принудени да бъдат сами и без придружител в болницата при започване на раждането, а след това бебето бива отделяно веднага от тях. „Това увеличава рискът от психологични проблеми, трудности с кърменето, емоционални проблеми и трудно установяване на емоционална връзка и привързаност между майка и бебе“, изтъква д-р Купър. Според нея ситуацията в България е много притеснителна и посочва, че според статистиките в България процентът на ражданията с цезарово сечение е цели 42%, перинаталната смъртност е 11 /1000 при средна за ЕС 7,14/1000, мъртвородените деца са 8% при средни стойности за ЕС от 5,27%, неонаталната смъртност е 4,5%, при средна стойност за ЕС от 2,74%.
Д-р Купър призовава читателите на разказа й да си помислят за раждане като българското: „Можете ли да си представите, че сте с контракции, без партньорът ви да е до вас, в стая пълна с непознати хора? Вие сте напълно обездвижена, акушерката е буквално легнала върху вас и притиска корема ви с цялата си тежест, докато ви правят рутинна епизиотомия. А когато излезе главичката на бебето, лекарят издърпва телцето, без да има контракция. Бебето ви е отнесено веднага и не можете да го видите най-малко два часа? Това се случва всеки ден. Това трябва да спре!“ Тя призовава да бъдат  подкрепени колежките й акушерки в България, за да може да се сложи край на тези

„нечовешки практики“.  

В разказа си д-р Трейси Купър обръща внимание и на професионалните трудности и ограничения, които срещат акушерките в България. За разлика от другите европейски страни, и в частност

Великобритания, у нас те са доста ощетени от страна на професионалните дейности, които могат да извършват.

В България има една единствена самостоятелна акушерска практика, въпреки че отварянето на такива е разрешено от 2011 година. „Акушерките нямат интерес да отварят собствени практики, защото законите не им дават право да упражняват пълният спектър от услуги за базовите предродилни грижи като назначаване на изследвания и взимането на клинични решения. Тези елементи от предродилните грижи са поверени изцяло на гинеколозите дори при нормално протичащи бременност и раждане“, посочва д-р Купър. Тя допълва, че дори единственият акушерски кабинет у нас не може да сключи договори със Здравна каса. В същото време средната възраст на акушерките в България е 52 години и много от тях работят на две места, за да могат да се издържат. Тя не скрива и разочарованието си от факта, че по време на посещението й в България е била организирана кръгла маса на тема “Нужни реформи за оптимизиране на майчиното здравеопазване у нас“, в която са взели участие представители на СЗО, посолството на Великобритания, Съюзът на акушерките, Коалиция за майчино здравеопазване и много бъдещи родители, но не са присъствали, въпреки поканата, представители на Министерството на здравеопазването и Съюзът на гинеколозите

Статията на д-р Купър завършва със следния призив: „Нека дадем гласност на страданието, през което преминават българските жени и акушерки и  разпространим този факт в социалните медии. Нека се опитаме да убедим правителството на България да промени наредбите, които третират раждането като събитие, изискващо спешна медицинска намеса и да признае ролята на акушерските грижи като начин за подобряване на бъдещето на българските жени и техните семейства. Промяна, която ще спомогне и за намаляването на ненужни медицински разходи.“