Серхий остава сам, с една - единствена раница от всичко, което е имал

Всеки ден жертвите на войната в Украйна стават все повече. В един миг животът на цели семейства се пречупва и угасва.

Един баща от Ирпин научи за смъртта на своята съпруга, две деца - момче и момиче, и две кученца, от снимка в Туитър след нападението на руските сили на 6 март. Познал куфара и вещите им. Сега сам разказва историята им, предава БНТ.

"Всички от моето семейство- двете ми деца, съпругата ми и двете ни кучета ... отидоха на небето...така да се каже...", казва Серхий Перебинис, баща, изгубил семейството си.

Серхий е от Ирпин. Комплексът, в който е апартаментът им, попада под руски обстрел с миномети в началото на март. След нощ в мазето, съпругата му решава да бяга с децата си.

"По това време бях в Донецк, той е окупиран, както знаете. Бях принуден да отида, тъй като майка ми се разболя от ковид и лекарите казаха, че шансовете й са 50 на 50", разказва Серхий.

Серхий, програмист и Татяна, счетоводителка. Влюбват се в дискотека. Имат две деца - Алиса на 9 г. и Микита, на 18 г. Обичат ските, току- що са се върнали от ваканция в Грузия.

"На 5 март вечерта беше последният ни разговор...", разказва мъжът.

Обсъждат плана за евакуация, решават Татяна да вземе колата и повече багаж. Семейството вече е преживявало подобен кошмар през 2014 г. Решили сутринта да отидат на църква и след това да се включат в колона, която напуска Ирпин.

На следващия ден Серхий установява чрез местоположението в Гугъл, че съпругата му се намира в болница в Киев. Звъни отчаяно, но никой не вдига. С децата няма връзка.

Вижда в Туитър снимките на чуждестранните журналисти от ударите в Ирпин.

"Лежаха на земята, с покрити лица, но аз познах децата си по дрехите, по вещите им, по куфара и по чантата с нашите две кученца. Никой не ми повярва... Но аз бях 100% сигурен, че са те, видях дрехите и всичко...и чантичката за кучетата. И след 20 минути пуснаха видео с удара срещу нашия град, моето семейство и воят на моето куче.", разказва за трагедията Серхий.

Той остава сам. С една - единствена раница от всичко, което е имал.

Не знам как да живея занапред. Нямам семейство, апартаментът ми е разбит, не знам колите ми в какво състояние са. Не мога да вляза в моя град, казва Серхий.

Има сили само да говори, в това намира смисъл.

Ще направя всичко, за да може светът да научи за това, ще моля за помощ организации, които разследват военни престъпления, тези материали, този случай да стигне до международни институции, това е не просто терор, това е истинско престъпление срещу хората.

Това ще е мисията на Серхий. Неговото погубено семейство заедно с мъката на прогонените хора от Ирпин, вече са неизменна част от историята на тази война.