Прибира ми се обратно в Украйна, но няма къде

Това каза в интервю за БГНЕС Денис Слепокуров от Украйна за войната там, за своите близки и доброволчеството в България в Ситуационния център "Отворени врати за Украйна" в столичния квартал "Младост".

Той сподели, че се надява по-скоро да приключи войната в родината му.

Денис обясни, че е тръгнал от Украйна на 23 февруари заедно със своята жена и приятели - общо група от 11 души. "На 24-ти всичко е започнало. В момента хората работят и живеят някъде, други са тръгнали за Полша. Аз останах тук, защото говоря български език, знам руски и от втория ден като започна тази ситуация, помагам на бежанците", каза още Слепокуров.

Денис обясни, че негови близки са останали в Украйна. "Моите роднини - баба, дядо, майка и баща - всички останаха в град Бердянск. Той не е далече от Мариупол. Ако сте видели преди два дена - няма го вече този град. Много се притеснявам за тях. Молих ги да дойдат с мен в България поне на почивка, защото хората в Украйна са повече оптимисти. Не вярваха, че ще има война. Когато превзеха Луганск и Донецк, реших да си тръгна непременно за България за почивка и ако не стане нищо, да се върна обратно вкъщи", каза Слепокуров.

Той обясни, че неговото семейство не може да избяга от войната в момента. "Точно моят град е блокиран. Ако искаш да пътуваш с влак - няма пътища. Ако искаш да пътуваш с колата, няма път за колата и войниците не те пускат да излезеш от този град", каза още той.

По думите му бежанците, които идват в Ситуационния център, са майки и деца и плачат. "Опитвам се да ги усмихна малко, че всичко е наред. Хората идват насам и не знаят, че българите са толкова отворени. Тук българите доста помагат. Колко дрехи носят, храна, дават своите жилища. Например аз живея при една жена, която ме е настанила с детето и моята жена в жилището си. Казвам на бежанците да не се притесняват, че тук всичко е наред, че ще ги уредим и че ще си живеят като вкъщи", каза още Слепокуров.