Подкрепа от бюджета само за нуждаещите се е една от мерките за ограничаване на дефицита

Предложеният бюджет е резултатът от приетите и действащите понастоящем политики по отношение на приходите и разходите. Той се нуждае от сериозни корекции, пише финансистът Димитър Чобанов във вестник „Труд“.

Разходната част на проекта

Разходите в проекта за бюджет за 2023 г. на касова основа, които включват вноската в общия бюджет на Европейския съюз, се очаква да достигнат почти 77,7 млрд. лв. Това е рекордно висока стойност и надвишава целия брутен вътрешен продукт, генериран през 2010 г. Всъщност по този начин държавните разходи се очаква да представляват 42,1% от БВП за годината и по този начин делът им значително да нарасне спрямо 2022 г., когато е бил 40% от БВП.

Основният проблем на разходната част на бюджета е, че всъщност не се спазват принципите, посочени в Закона за публичните финанси - икономичност, ефективност, ефикасност. Според тях необходимите ресурси за осъществяването дейността на бюджетните организации при спазване на изискванията за качество трябва да се придобиват при минимални разходи. При използването на тези ресурси трябва да се постигат максимални резултати, а поставените цели трябва да се постигат в максимална степен. За да се случи това, трябва да се използват ясни, открити и прозрачни процедури при съставяне и изпълнение на бюджета в рамките на законодателството.

Недостатъчната степен на ефективност, ефикасност и икономичност означава, че значителна част от използваните ресурси се разпределя и използва по различен от оптималния начин, поставят се погрешни цели, правят се ненужни разходи. В крайна сметка биха могли да се постигнат по-добри резултати при по-правилно разпределение на разходите в зависимост от обществения избор.

Политиката да се дават помощи, субсидии и облекчения за всички бизнеси и домакинства едновременно, която беше реализирана през последните години, обаче е далеч от посочените принципи. При вземането на решенията относно разходите е важно да се определят и спазват критерии за това кои обществени групи и предприятия действително се нуждаят от подкрепа от бюджета и за какво е необходимо да се използват средства. Даването на всички едновременно не изпълнява социални, а политически цели. В резултат от такава политика потребителските цени се повишават, а проблемът с бедността и недостатъчните доходи не се решава.

Конкретното разпределение на бюджетните разходи е следното: текущите разходи се очаква да достигнат 65,1 млрд. лв. (растеж от 11,2% спрямо отчета за 2022 г.), докато капиталовите - 10,1 млрд. лв. (растеж от 82,4% спрямо 2022 г.). Заложената капиталова програма изглежда изключително амбициозна. Няколко са факторите, които допринасят за големия размер на публичните инвестиции през 2023 г. Инфлацията не подмина цените на строителните материали, на използваната техника и работните заплати. Освен това през 2023 г. е необходимо да се усвоят остатъчните размери по оперативните програми от предходния програмен период, а също така и да се използват получените средства по Плана за възстановяване и устойчивост през 2022 г. Въпреки това вероятността за изпълнение на инвестициите в материални активи не е висока. Традиционно капиталовите разходи се използват като буфер и средство за ограничаване на дефицита и изпълнението на бюджета за 2022 г. отново потвърди тази практика.

Текущите разходи се разпределят по следния начин - за социално и здравноосигурителни плащания са 30,9 млрд. лв. (растеж от 21,4% спрямо отчета за 2022 г.), за персонала са почти 15,7 млрд. лв. (растеж от 6,9%), за издръжка са почти 10,4 млрд. лв. (растеж от 46,2%), за субсидии са 7,2 млрд. лв. (-31,2%) и за лихви са 0,8 млрд. лв. (растеж от 26,5%). В абсолютно изражение най-голямо е нарастването на социалните разходи (с почти 5,5 млрд. лв.) и на капиталовите (с почти 4,6 млрд. лв.). Проблемът при текущите разходи обаче е, че те по-трудно се ограничават.

Например, намаляването на броя на заетите в бюджетния сектор чрез съкращаване на щатни бройки или пенсиониране на служители, достигнали необходимата възраст, може да изисква повече допълнителни разходи през текущата година, отколкото са спестените от това средства. В дългосрочен период разходите биха се понижили, но ако реформата започне през 2023 г., дефицитът вероятно още повече би нараснал.

Динамиката на някои текущи разходи предизвиква притеснения. Издръжката силно поскъпва и растежът є далеч превишава инфлацията. Това поражда въпроса дали предложеното повишение е обосновано и дали допълнителните средства в бюджетите на съответните държавни организации няма да се използват за друго предназначение вместо официално обявеното - например за повишаване възнагражденията на персонала.

Предвиденият спад на разходите за субсидии вероятно се дължи на ситуацията на пазара на електроенергия, където цените като цяло се понижават. Поради това по-малко средства биха се разпределили като помощи. По принцип тази програма би следвало да е неутрална по отношение на бюджетното салдо - тоест по-ниските разходи означават и по-малки приходи. От друга страна по-ниските борсови цени на електроенергията правят производството от въглищните централи неизгодно заради високите цени на квотите за въглероден диоксид, така че облагането на “свръхпечалбите” вероятно не би донесло очакваните приходи.

Дефицит и мерки за ограничаването му

В настоящия си вид проектът за бюджет 2023 нарушава множество числови бюджетни правила, дефинирани в Закона за публичните финанси. Не се спазва правилото за размера на структурния дефицит на сектор “Държавно управление” (0,5% от БВП). Освен това по този начин се застрашава устойчивостта на публичните финанси. Нарушава се и правилото, според което дефицитът (и на касова, и на начислена основа) не може да надвишава 3% от БВП, тъй като няма извънредни обстоятелства, които биха обосновали предложеното отклонение. Освен това не се определят срок и стъпки за достигане на нулево или положително салдо, което би следвало да се случи чрез средносрочната бюджетна прогноза.

Според друго правило годишният растеж на разходите не трябва да надвишава растежа на БВП. При липсата на извънредни обстоятелства, които да налагат този растеж, е възможно те да бъдат компенсирани с допълнителни мерки, които водят до устойчиво нарастване на приходите. В този смисъл предложеният закон за облагане на свръхпечалбите, който е с еднократен характер, също не представлява трайно решение на проблема с високите дефицити, тъй като неговото действие се очаква да обхване само 2023 г.

Това показва, че и от нормативна гледна точка са необходими сериозни корекции в проекта, така че той да отговаря на изискванията.

Мерки за ограничаване на дефицита

В проекта за бюджет правителството предлага няколко възможни мерки, най-вече в приходната страна. Налагането на еднократен данък не представлява мярка с устойчиво въздействие - дори през 2023 г. такъв да беше въведен той би повлиял на салдото единствено през тази година.

Предложенията за повишаване на ставката по данъците върху печалбата и върху добавената стойност представляват мерки, които трябва да се обсъждат при липсата на други възможности. Българската данъчна система (с изключение на корекциите през последните години) представлява едно от малкото предимства на националната среда за бизнес, така че поне за момента не е добре да бъде променяна.

От друга страна въведените преференциални ставки по облагането с данък върху добавената стойност не допринасят за понижаване на цените на съответните продукти. Те представляват фактически подпомагане на съответните бизнеси, които пострадаха от COVID-19 епидемията и ограничителните мерки срещу нея. Понастоящем обаче подобни мерки не са в сила, а бизнесите успяха (в някои случаи силно) да повишат продажните си цени. Необходимостта от мярката вече е отпаднала, а очакваният ефект от отпадането на преференциите според Министерството на финансите е около 500 млн. лв. Аналогична е ситуацията при акцизите върху енергийните ресурси - от премахването на преференциите могат да се получат допълнителни 185 млн. лв. в бюджета.

Данъчните облекчения за деца по данъка върху личните доходи също биха могли да бъдат отменени или да се приложи по-фокусиран подход. Понастоящем те се прилагат за семейства с всякакви доходи, което не е правилно. По-добрият подход е да се подпомагат само действително нуждаещите се, докато семействата със среден и висок доход трябва да бъдат изключени.

По отношение на разходните мерки е необходимо заложените вече увеличения на пенсиите и възнагражденията на педагогическия персонал да се отложат за следващата година. Друго предложение в проекта за бюджет е да не се индексират възнагражденията и разходите за облекло на заетите в съдебната власт и на народните представители, което би спестило още 145 млн. лв.

По този начин разходите биха се понижили с над 1.75 млрд. лв. спрямо заложените в проекта. Това обаче не би повлияло на бюджетите за следващите години, които също имат нужда от корекции.

Реализирането на тези мерки обаче няма да е достатъчно. Необходимо е ограничаване на разходите за издръжка и на капиталовата програма до около 8.5 млрд. лв. Така би се реализирал бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма от 3% от БВП.

Дълг

Приемането на предложения бюджет в настоящия му вид би застрашило сериозно устойчивостта на публичните финанси. Признак за това е бързото нарастване на държавния дълг в резултат от настоящата политика. Към края на 2022 г. този показател е в размер 36,1 млрд. лв. и се повишава с около 4,9 млрд. лв. спрямо предходната година. Поради очакваните дефицити през прогнозния период стойностите му ще бъдат съответно 46,7 млрд. лв., 58,4 млрд. лв. и 69,3 млрд. лв. в края на 2023, 2024 и 2025 г. Тоест само за 3 години държавният дълг би се повишил с над 90%!

Заложеният лимит за поемане на нов дълг през 2023 г. вече е изчерпан. Поради големия дефицит и при липса на промяна в тази разпоредба вероятността за ликвидни затруднения при управлението на бюджета ще нараства. Това представлява сериозен риск пред изпълнението му и пред състоянието на публичните финанси.