Св. aпостол Андрей , наричан още „Първозвани“, тъй като бил първият от 12-те апостола, които тръгнали след Христос, има водеща роля в изграждане основите на християнската църква.

Той е проповядвал на много места, из между които са земите на днешна Русия и Румъния, за което двете държави го считат за свой защитник. Руската православна църква дори приема св. Андей за свой основоположник, пише Zajenata.bg

Из българския народ се носи притча, че свети Андрей впрегнал мечка в ралото си и с нейна помощ изорал цяла нива. За това българите наричат този ден  Мечкинден . Друга легенда ни отвежда в още по-дълбоките светове на предания, където Андрей бил единствения апостол без празник. Светецът отишъл да помоли Господ и на него да бъде посветен един ден, но вместо с кон, той пристигнал яздейки мечка. Когато бог видял това, възкликнал „Който тебе не празнува да го язди твоя кон!“.

Българският народ почита св. Андрей на 30 ноември . Точно Андреевден слага началото на зимните празници. От този ден се смята, че нощите започват да се смаляват и дните да нарастват. По стар български обичай, в навечерието преди празника или сутринта на Андреевден жената в семейството, вари фасул, леща, жито, царевица, овес или ечемик.

Според вярванията, посевите ще наедреят и годината ще е плодородна, ако всички в къщата опитат от ястията с варива. Друго поверие е, че каквото получавате, ще го получавате пак следващата година, а пари не се дават защото догодина все ще си даваме на някого.

Народното предание разказва за отшелника Андрей, който живял сам в планината, отглеждал си една нивица, всичко сам си добивал. Но веднъж една мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се самотникът светец, хванал мечката и я впрегнал в ралото. Оттогава мечката му се подчинява, а св. Андрей е нейният господар.

В народния календар празникът на св. апостол Андрей е свързан с няколко поверия. Денят се събужда, започва да расте, да едрее. Казват, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Слънцето помръдва колкото "пиле у яйце". Затова го наричат и Едрей, Едринден. Макар незабележимо, денят става по-голям, а с това и надеждата и очакването за пролет, за покълване, за растеж на семената и посевите.

Обредните действия, свързани с това вярване, целят осигуряване на растежа и плодородието през идващата година.

Ако на Андреевден денят полека се събужда, то мечката прави точно обратното – поема към зимното си леговище. За да го стори, за да не слиза при хората и да не прави бели, трябва да бъде изпратена по живо по здраво с храна и добри пожелания. Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си вместо вол мечка, и се празнува Мечкинден в чест на мечката.

РИТУАЛИ НА АНДРЕЕВДЕН

В навечерието на Андреевден жените варят жито, царевица, фасул, леща, ечемик, овес. Нарича се: "Както сварените зърна наедряват, така да наедряват и посевите." Вари се в ново гърне.

На сутринта от сварените зърна ядат всички. Всеки хвърля няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи. От тях се дава и на животните – за добър приплод. Жените раздават от варивото на съседи из махалата – да е плодовита годината.
Деня празнуват и невестите. Като почитат празника, очакват благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.

За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, просо, боб. Животното се подканя с благ глас "Нa ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядуш суровия" или пък: "За теб – варен кукуруз, за нас – здраве и живот." Така с магически заклинания българинът се надявал да умилостиви животното, да предизвиква доброто, да дойдат късмет, плодородие и дълголетие.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ ЗА АНДРЕЕВДЕН

Трапеза

Приготвят се прясна пита, варени житни и бобови зърна.

Мечка

Мечката е враг на вълка. Тя предпазва от болести, а косъм от нея се кади при уплаха. Някога са вярвали, че мечкаринът с мечката носи здраве. Ако мечка стъпи, "нагази" болен, и той оздравява. Убива се само мечка стръвница, останалите мечки наричат галено "баба Меца". Мечката излиза от зимното си скривалище на Благовец, 25 март, и отново се прибира на Секновение, 29 август. На Благовец водата в реките е лековита, защото мечката се е окъпала в нея.
Народните предания разказват, че мечката е произлязла от момиче. Съгласно с един вариант то било добро, бедно заварениче, според друг – лошо. Двойственост присъства и в символиката на мечката и в изобразяването є като централен персонаж на много народни приказки.