Цялата конституционна система е поставена не само под напрежение, но и буквално под въпрос

Управляващото мнозинство от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС сътвориха пълен хаос с избора на конституционните съдии. Заради инат, безпардонност и желание бързо да прокарат кандидатурите на депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова и на бившия върховен съдия Борислав Белазелков, те не само показаха какво ни чака и с предстоящите избори за ключови регулатори, но и забъркаха истинска конституционна каша.

Към момента въпросителните, спорните моменти, липсата на изгледи за изясняване, съмненията, неяснотите, възможните тълкувания са толкова много, че цялата конституционна система е поставена не само под напрежение, но и буквално под въпрос, отбелязва вестник "Сега".

Една от основните драми идва от решението на управляващите да запишат изрично, че избират Атанасова и Белазелков за конституционни съдии с мандат от 9 години. По конституция и закон точно толкова е мандатът на конституционните съдии. В същото време обаче се появи тълкувателно решение на самия Конституционния съд, взето единодушно и по искане на президента Румен Радев, че мандата на един конституционен съдия, който влиза със закъснение на освободено място трябва да е по-кратък и да е до нормалната законова ротация.

Белазелков и Атанасова влизат именно по-този начин. Белазелков влезе на мястото на Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през ноември 2021-а, а Атанасова на мястото на Гроздан Илиев, чийто мандат изтече през февруари 2022-а. За тези две години парламентът не откри процедура и не избра конституционни съдии на двете овакантени места. От сегашното ново решение на КС става ясно, че който влезе в тези мандати ще ги доизкарва и няма да има пълни 9 години т.е. те ще са обект на смяна през 2030 г., а не през 2032. Това важи в конкретния случай за Атанасова и Белазелков, които трябва да имат около 7 години мандат - следващата ротация на двама човека от тази квота трябва да е октомври 2030 г.

Въпреки всичко това, управляващите обаче изрично записаха, че двамата имат 9 годишен мандат. Това стана въпреки предупрежденията на юристи, че това ще доведе до проблем. Именно за това се хвана и президентът Румен Радев, който оспори избора на Атанасова и Белазелков пред КС точно в тази част. След него същото стори и опозицията.

Тук първо идва въпроса какво решение може да вземе КС. Според едни юристи той може да обяви за противоконституционна само част от решението за избор - например думите "за срок от 9 години", и да остави другата част - че има избор. Според други обаче това би бил голям порок и би следвало цялото решение да се обяви за противоконституционно, което би повлякло доста сериозни проблеми.

Вече беше направена и заигравка дали решението на КС за ограничените мандати важи за Атанасова и Белазелков. Това е така, защото то бе обнародвано на 23 януари в Държавен вестник. На същата дата бе проведен и избора на двамата за конституционни съдии. Тук спора е откога е в сила решението на КС - влиза в сила веднага или пък 3 дни след обнародване в ДВ. И тук няма единно мнение, разсъждава се за разликата между решение на КС и на тълкувателно решение на КС, но се появиха гласове, че именно затова се е бързало с избора. Ако например се приеме, че решението на КС влиза в сила 3 дни след обнародване, то тогава ще стои въпроса не само, че избора е конституционен, а дали наистина те не трябва да карат цели 9 години. Благодарение на бързането обаче и тук кашата е пълна.

После идва въпросът, ако и когато КС се занимава с делото по исканията на Радев и опозицията срещу избора, дали Атанасова и Белазелков ще могат да вземат участие и да гласуват, ако се закълнат в петък. Нищо изрично не го забранява. Има текст в закона за КС, който казва, че решение за снемане имунитета на съдия от Конституционния съд се взема с тайно гласуване, че му се дава възможност да даде лично обяснение пред съда, но е натъртено, че той не участва в гласуването. Това обаче трудно може да се приложи при оспорване на мандат.

Затова повечето юристи приемат, че няма проблеми двамата да участват и да гласуват дори, макар оспорените да са самите те. Въпрос вече на преценка и морал е дали да го направят. Съдии припомнят, че при сходен казус през 2000 г., отнасящ се отново за спор за мандат, засегнатия тогава конституционен съдия е изпратил становище, но по негово изрично решение не е участвал в гласуването.

Допълнително кашата се забърква и от въпроса дали президента Румен Радев ще отиде на клетвата и какво ще стане, ако не отиде. Ще е интересно дали ще отиде, защото той вече е оспорил избора на двамата. Ако пък не отиде, то въпроса е дали ще стане като при президента Росен Плевнелиев за клетвата на Венета Марковска, която бе провалена заради напускането на държавния глава. Тогава се твърдеше, че присъствието било задължително.

По закона за КС съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Повечето юристи обаче смятат, че липсата им изобщо не е от значение и е важното да има клетва в 7-дневен срок от избирането.

Друг интересен въпрос е какво би станало, ако решенията бъдат обявени за противоконстиуционни в цялост. Тогава едната възможност ще е да бъдат прегласувани със забележките на КС. Ако обаче това не може или не стане, то тогава ще възникне въпроса дали например Десислава Атанасова ще може да се върне в Народното събрание. Особено, ако е минала клетвата.

Подобен казус възникна с Делян Пеевски през 2013 г., когато той беше депутат, но бе избран за шеф на ДАНС. След бурните протести тогава той беше принуден да се откаже от новия пост и тогава възникна въпроса дали може да се върне като депутат след като е бил освободен от НС. Тогава казусът стигна до КС, но конституционните съдии се разцепиха на две и не събраха 7 гласа за някакво становище. Така топката отиде в НС, което върна Пеевски, защото бе изкарано, че той не билреално заел позицията на шеф на ДАНС. При Атанасова обаче този номер едва ли ще мине, макар че през годините е имало какви ли не актове и решения, включително на КС. Още повече, че КС не е задължен със собствената си практика и може да взема в различни години и състави различни решения.