Държавните университети да могат да създават фирми предвижда проектопостановление на Министерския съвет, внесено за обсъждане вчера от министъра на образованието Красимир Вълчев.

То разписва детайлно условията към висшите училища, а основанието за предлагането му е текст от Закона за висшето образование, който разрешава стопанската дейност на университетите. Законодателят е предвидил същата да може да се реализира от тях само със собствени средства, информира OFFNews.

С приемането на постановлението 37-те държавни висши училища (ВУ) у нас ще могат да основават дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества и да участват в капитала на такива. Те ще бъдат създавани, преобразувани и закривани от академичните съвети.

Университетските фирми ще могат да реализират на пазара само резултати от научните изследвания на висшето училище и създадените от него обекти на интелектуална собственост. Университетските търговски дружества може да имат само следния предмет на дейност:

1. Изследване, реализация и развитие на научни разработки, иновативни идеи, индустриални проучвания и разработване на нови продукти и технологии.

2. Внедряване и продажба на научни разработки, в т.ч. доставка или изработване на необходимо оборудване за производство на иновативни продукти и обекти на интелектуална собственост, както и регистрация на патенти и търговски марки на национално и международно ниво.

3. Иновационно посредничество за трансфер на технологии и знания между технологични центрове и технологични паркове.

Предметът на дейност трябва да е свързан с резултатите от дейността по професионалните направления и специалностите от регулирани професии, за които висшето училище е получило акредитация.

Правата на собственост върху капитала на търговските дружества се предоставят на академичния съвет (АС). В общото събрание на дружеството ще има представител на АС, който ще докладва за резултатите на дружеството след края на всяка финансова година.

Механизмът за отчисления от печалбата на въпросните търговски дружества в полза на висшите училища ще се определя в уставите или дружествените им договори по реда на Търговския закон.

Университетите ще могат да харчат отчисленията от печалбата на фирмите само за:

1. увеличаване на капитала на дружеството и/или;

2. регистриране и разпореждане с интелектуалната собственост;

3. оценка на пазарния потенциал на интелектуалната собственост, която е регистрирана или подлежи на регистрация.

Упражняването на контрола по прилагане на постановлението е в правомощията на министъра на образованието.

Мотиви

В доклада си към проектопостановлението министър Вълчев посочва, че реализацията на резултатите от научните изследвания се налага от необходимостта за повишаване ефективността на вложените публични средства в научни изследвания и от повишаване на нематериалните активи на българската  икономика. Последните се определят от защитените обекти на интелектуалната собственост, които в последните 10 – 15 г. са незначителни и предопределят много ниска оценка по този показател на иновационна способност на България в глобалния индекс за конкурентоспособност, а именно 43,9 от 100 възможни.

Основните показатели, характеризиращи дейността на висшите училища с ниска оценка, са:

– брой защитени патенти на милион население в най-малко две страни от пет водещи патентни офиса на света – Европейското патентно ведомство и тези на Корея, Япония, Китай и САЩ, а именно 1,11 патента, а оценката е 22,9 от 100 възможни. В предишен период на отчитане тази оценка е била 24,1;

– брой заявки за патенти в най-малко две страни от пет водещи патентни офиса на света - 4.54 заявки на 1 милион души население, а оценката е 31,4 от 100 възможни. В предишен период на отчитане тази оценка е била 32,4.

"И в двата показателя се забелязва спад, което е тревожно за способността на системата на науката да отговори на съвременните потребности и предизвикателства", пише министърът.

Другият посочен от него показател, определящ необходимостта от новата уредба, е свързан с показателя за изследвания и развитие, който е 36,3 и е подобрен спрямо предходния период от 35.

"Следва да се отбележи, че подобреният показател за изследвания обаче не е довел до създаване на повече заявки и защитени продукти на интелектуалната собственост. Затова с предлаганата възможност да се създават търговски дружества за реализация на резултатите от научни изследвания и от интелектуална собственост ще се повиши мотивацията на висшите училища за развитие в тази посока. От друга страна, показателят за активност на индустрията в сферата на интелектуалната собственост показва много добра оценка 88,6 от 100 възможни, или изразено в реални показатели – 3,8 заявки за запазени марки на 1 милион население. Отчитайки факта, че показателят 1,11 патента, 4,54 заявки за патенти на 1 милион население не се резултат от дейността на висшите училища, а основно на БАН, Селскостопанска академия и на индустрията, провокира необходимостта от създаване на регулация за дейността на висшите училища в тази посока.

Възможността за сдружаване с други лица ще се използва за мотивация на авторите на патенти като съдружници или акционери в тези търговски дружества, както и за включване на водещи стопански и икономически субекти, предлагащи финансови и други ресурси за ускоряване процеса на експлоатация и комерсиализация на научните продукти. Това е и практиката на световните лидери в областта на иновациите Южна Корея, Германия и САЩ и др."