Един отрезвяващ факт: удавянето не изглежда така, както повечето хора си го представят. Размахване на ръце, пляскане и пръски във водата и викове за помощ - това са все неща, които може да се видят във филмите. Но така не се случва в реалния живот.

Марио Витоне (Mario Vittone) е водещ експерт по спасяване от хипотермия, удавяне, по оцеляване и безопасност в морето. Разработил е курсове за спасителни екипи и военни по тактики за търсене, спасяване и оцеляване в океана. Получава наградата "Алекс Хейли" за журналистика през 2009 година.

Представяме ви статията „Drowning Doesn’t Look Like Drowning” от блога на Марио Витоне.

Без да сваля дрехите си, капитанът - бивш спасител - скача във водата и бързо заплува, без да откъсва очи от давещия се, насочвайки се право към двойка родители, плуващи между лодката и плажа.

"Той си мисли, че се давиш", казва съпругът на жена си. Преди минута те се забавляват и се пръскат във водата, но сега стоят тихо и наблюдават капитана. "Ние сме добре, какво прави той?" - пита тя раздразнено. - „Добре сме!” - вика съпругът и маха с ръка, но капитанът продължава да плува, без да спира.

"Махнете се от пътя!", извиква той, минавайки край изненадваните родители. Точно зад тях, на разстояние не повече от три метра, едно деветгодишно момиче, дъщеря им, се дави.

Как капитанът, отдалечен на петнадесет метра от давещата се вижда, че момичето се нуждае от помощ, докато баща й не може да разбере това, на няколко метра от дъщеря си?

Признак за удавяне не е силният вик за помощ, както мнозина може да мислят. Капитанът е преминал професионално обучение и има опит, който му помага да разпознава удавянето и да реагира бързо, докато познанията на бащата на момичето за удавянето са от телевизионния екран. Хората, които прекарват много време в близост до водоеми или във водата познават какви признаци в поведението на хората показват, че ситуацията е критична.

Преди момичето да се озове в ръцете на капитана и да извика "татко!", то не издава нито звук. Имайки опита на спасител от бреговата охрана, не бях изненадан. Знаците, че човек се дави и се нуждае от помощ, почти винаги не са тези, които повечето предполагат - размахване на ръце, пръски и викове за помощ - това често можем да видим във филмите и това се очаква от човек, който се нуждае от помощ във водата, но това много рядко се наблюдава в реална ситуация.

Инстинктивната реакция при удавяне, наречена така от доктора на науките Франческо А. Пиа (Francesco A. Pia), е това, което се случва, когато хората се задушават във водата. И не изглежда така, както си я представяме. Много малко плискане, никакво размахване на ръце, нито писъци или призиви за помощ - така тихо и на пръв поглед недраматично изглежда удавянето.

Тези статистически данни трябва да ви накарат да се замислите: удавянето е втората причина за случайна смърт на деца до 15 години (първата причина са пътнотранспортните произшествия). От 750 деца, които ще се удавят през следващата година, около 375 от тях ще се удавят на 25 метра от своите родители или други възрастни. В 10% от случаите възрастен вижда как детето се дави и не разбира какво се случва.

Удавянето не изглежда като удавяне, твърди д-р Пиа в статията "На местопроизшествието" в списанието "Бреговата охрана". Той описва инстинктивната реакция на удавяне:

1. С изключение на много редки случаи давещите се психологически не могат да поискат помощ с викове. Дихателната система е създадена основно за дишане. Говорът е втора, по-малко важна и следователно вторична функция. Ето защо, когато се дави човек на първо място се опитва да диша, а не да вика за помощ.
2. Устата на човек, който се дави, сменя позицията си оказвайки се ту над, ту под водата. Устата не е над водата достатъчно дълго, за да могат хората да издишват, вдишват и призовават за помощ. Когато устата е над водата, хората издишват и дишат много бързо, а устата им отново попада под водата.
3. Давещите се не могат да махат с ръце. Естествената реакция ги кара да изправят ръцете си настрани, натискайки повърхността на водата. По този начин давещите се имат възможност да се отблъснат от повърхността на водата и да вдишат.

   Поради инстинктивната реакция на удавянето, хората не могат да контролират движенията си, така че на давещите се им е трудно да достигнат и да се хванат за нещо (например спасителен пояс).

4. През цялото време, когато човек се дави, тялото му е във водата във вертикално положение, без никаква опора или подкрепа. Ако не се притече на помощ спасител, давещия се може да се задържи над водата само 20-60 секунди, преди тялото му да потъне напълно под водата.

(Източник: On Scene Magazine: Fall 2006 (стр 14))

Това не означава, че човек, който крещи и моли за помощ, извършвайки резки движения във водата, не е в опасност - той може да е в състояние на шок. То не винаги предхожда инстинктивната реакция на удавяне и не трае дълго, но в сравнение с истинското удавяне, в тази ситуация човек може сам да си помогне. Той може да хване въже, спасителен пояс и др.

Бъдете бдителни и се научете да разпознавате следните признаци на удавяне:

1. Главата е под водата, а устата - на нивото на водата;
2. Главата е отметната назад и устата е отворена;
3. Очите гледат в една точка, човекът не може да се съсредоточи;
4. Затворени очи;
5. Косата закрива челото или очите;
6. Краката не мърдат, тялото е вертикално във водата;
7. Човекът се задушава;
8. Човекът се опитва да плува в някаква посока, но почти никак не се движи;
9. Човекът се опитва да се преобърне;
10. Човекът сякаш изкачва стълби, но под водата

Така че, ако някой от компанията ви падне от лодката във водата и всичко изглежда нормално - не е сигурно, че всичко е наред. Понякога най-честият знак, че някой се дави, може да е именно липсата на викове и зов за помощ или размахване на ръце. Може да изглежда, че човекът е спокоен и просто гледа към лодката. Има само един начин да проверите това: попитайте дали всичко е наред. Ако ви отговори, тогава всичко наистина е добре. Но ако мълчи и ви гледа със странен външен вид, имате само 30 секунди, за да доплувате до него и да го спасите.

И накрая, един съвет към родителите - децата във водата обикновено вдигат шум и се забавляват. Ако са тихи, плувайте до тях, за да разберете какво става.