Докато носим Андрешко в сърцето си, ще работим като Баш майстора и ще боготворим Джаро

Тър­гов­ци­те вди­гат це­ни, фир­ми­те над­пис­ват за­гу­би, Ни­но­ва и дес­ни на­тис­кат за гран­то­ве

"Днес в Бур­гас от­но­во се ан­га­жи­рах на ра­бо­та при се­бе си. Кой­то ра­бо­ти в Со­фия и ка­то ра­бо­то­да­тел, тряб­ва да оси­гу­ри тран­спор­та до ра­бот­но­то си мяс­то. Дос­та за­къс­ня­вам, за­що­то се ча­кам ве­че от 1 час. Оба­дих си се, за да се пре­дуп­ре­дя, но от­сре­ща мно­го се ядо­са­ха. Май ще се увол­ня­ва­ме. По­ли­ца­и­те твър­дят, че съм ми­нал от­тук пре­ди 2 ми­ну­ти със съ­ща­та дек­ла­ра­ция. Как да им об­яс­ня, че ка­то все­ки ра­бо­то­да­тел, вли­зам по-ра­но от слу­жи­те­ли­те си в офи­са..."

Иро­нич­ни­ят пост на фан­тас­тич­ния ак­тьор Ми­ха­ил Би­ла­лов раз­смя, но и на­тъ­жи Бъл­га­рия. Или по­не она­зи част от нея, ко­я­то се взри­ви на ве­лик­ден­ско­то ва­кан­цу­ва­не, до­ка­то са­ма­та тя чин­но спаз­ва­ше ка­ран­ти­на­та и не си по­да­ва­ше но­са на­вън, ос­вен за от­скок до квар­тал­ния ма­га­зин или ап­те­ка. Ше­га­та на Би­ла­лов от­крои не прос­то прос­ло­ву­то­то му чув­ство за ху­мор. А и она­зи на­шен­ска чер­та, с ко­я­то иди­от­ски се гор­де­ем, вмес­то да се сра­му­ва­ме: бъл­гар­ски­я та­ри­кат­лък., пише Ека­те­ри­на Ни­ко­ло­ва  за Стандарт.

Го­то­ви сме с це­на­та на жи­во­та си да фин­ти­ра­ме все­ки, до­ри се­бе си. До­каз­ват го и ко­мен­та­ри­те под реп­ли­ки­те на ак­тьо­ра: "Ти си Джа­ро и си над за­ко­на!"

За епи­де­ми­я­та от та­ри­кат­лък, уви, ка­ран­ти­на ня­ма. За­то­ва и нав­ръх Ве­лик­ден оне­мях­ме, ко­га­то, ле­тей­ки над за­ко­на със 100 км/ч, ед­но ма­ми­но син­че, по­гъл­на­ло кок­тейл от тре­ва, ам­фе­ти, ко­ка и лек­со­тан, зат­во­ри за­ви­на­ги очи­те и ус­та­та на Ми­лен Цвет­ков. Та­ри­ка­ти­те до мла­до­ка - де­пу­тат­ски син с ус­лов­на при­съ­да за краж­ба и не­уз­на­ва­е­мо от та­ту­и­ров­ки и пи­ър­синг де­вой­че, ряз­ко за­гу­би­ха и па­мет, и дар сло­во. За­що­то та­ка по-лес­но ще из­бя­гат от съ­у­час­тие. И ще ми­нат са­мо със за­та­я­ва­не на ис­ти­на­та.

Май­ка­та ми­ли­о­нер­ка и съд­руж­нич­ка в ин­те­рес­ни­те де­ла на об­ви­ня­е­мия Ми­ньо Стай­ков лов­ко проб­ва ла­кър­ди­я­та, че не е да­ва­ла клю­ча от джи­па уби­ец. А де­пу­та­тът от ГЕРБ Лъ­че­зар Ива­нов та­ри­кат­ски се от­ре­че от си­на си - бил от пър­вия му брак и го въз­пи­та­ва­ла бив­ша­та му...

И до­ка­то всич­ки у нас бя­ха вто­ра­чи­ли пог­лед в къ­ща­та на Де­сис­ла­ва и Крис­ти­ан Ни­ко­ло­ви, а ста­ри­те со­фи­ян­ци се пи­та­ха как ня­ко­гаш­ни­ят Гьо­те ин­сти­тут и Сер­ван­тес цен­тър е ста­нал прос­то пар­ве­нюш­ки дом, ед­но дру­го ма­ми­но син­че ти­хо­мъл­ком се приб­ра вкъ­щи. И сме­ни ки­ли­я­та с до­ма­шен арест - Йо­ан Ма­тев, кой­то е под­съ­дим за бру­тал­но­то убийс­тво на Ге­ор­ги Иг­на­тов в Бо­ри­со­ва­та гра­ди­на. Съ­щи­ят Йо­ан, кой­то, за да из­бя­га от за­ко­на, пус­на бра­да, на­пъл­ня, а нак­рая бе из­да­ден от брат си. Найс, а!

Всъщ­ност, епи­де­ми­я­та от ро­ден та­ри­кат­лък, взе­ма по­ве­че жер­тви, от­кол­ко­то смър­то­нос­ният ко­ро­на­ви­рус. Ма­кар и да не си приз­на­ват, в Пле­вен го зна­ят най-доб­ре. За­ра­ди удар­на­та ра­бо­та по ед­на вън­шна по­ръч­ка, ця­ла фаб­ри­ка ши­вач­ки плам­на. А гра­дът на ге­ро­и­те ог­ла­ви без­слав­на­та ста­тис­ти­ка на страш­ни­те ог­ни­ща у нас.

По стар на­вик та­ри­кат­лъ­кът из­буя по вре­ме на Ве­лик­ден­ски­те праз­ни­ци, ко­га­то тър­гов­ци ре­ши­ха, че не ден, а час го­ди­на хра­ни.

И на­ду­ха це­ни­те ка­то за све­тов­но. Хра­на­та на бед­ня­ци­те - коп­ри­ва­та, ко­я­то рас­те във вся­ка край­път­на ка­нав­ка, из­вед­нъж се ока­за ам­бро­зи­я­та на бо­го­ве­те. И за­ко­ва 23 ле­ва за ки­лог­рам на сер­ги­я­та в су­пе­ра. За­що пък не, след ка­то на тез­гя­ха на па­за­ра об­яс­ня­ва­ха, че лу­кът се спих­ва за ня­кол­ко ча­са и за­то­ва тър­жи­ща­та не мо­гат да ос­та­нат зат­во­ре­ни три дни. Шам­пи­он­ски стой­нос­ти уда­ри и на­същ­ни­ят кар­тоф. За Ве­лик­ден той за­би 8 ле­ва, с от­ва­ря­не­то на па­за­ри­те пад­на на нап­ра­во ев­ти­ни­те 6,50. За та­ри­кат­ски­те под­ско­ци в це­ни­те на джин­джи­фил, спа­нак, ла­пад и всич­ки хра­ни­тел­ни до­бав­ки, на чи­и­то опа­ков­ки из­вед­нъж се по­я­ви­ха ко­ро­ни от цинк, се­лен и ви­та­ми­ни­те D, С и Е, изоб­що не си стру­ва да го­во­рим.

Как­то ви­на­ги оба­че в най-опас­на­та гра­фа вля­зо­ха ико­но­ми­чес­ки­ят и по­ли­ти­чес­ки­ят та­ри­кат­лък. Още не по­лу­чи­ли ма­со­ва раз­гла­са, мер­ки­те в по­мощ на биз­не­са се ви­дя­ха "схе­ма" в лу­ка­вия пог­лед на фир­ми. Дру­жес­тва тръг­на­ха да из­чис­ля­ват как да пре­мет­нат дър­жа­ва­та, за да си оси­гу­рят све­жи па­ри за хар­чо­ве. Дру­ги над­пис­ва­ха яко за­гу­би за пър­во­то три­ме­се­чие, за да не би слу­чай­но да не мо­гат да се въз­пол­зват и от 8-те прог­ра­ми на фи­нан­со­вия ми­нис­тър. 99 про­цен­та от хо­ра­та по­да­до­ха мол­би за раз­сроч­ва­не на кре­ди­ти­те, все ед­но ра­бо­ти 1 про­цент от на­се­ле­ни­е­то. А над 50-те ми­ли­ар­да спес­тя­ва­ния оче­вид­но са за дру­ги, по-чер­ни дни.

До­ка­то ед­ни се чу­дят как да оце­ле­ят, дру­ги ня­ма да ми­ря­сат, до­ка­то схе­ма­та 60/40 не ста­не 60/0. Та­ка че ни­то лев оси­гу­ров­ки да не вли­зат в хаз­на­та. Биз­нес­ме­ни­те - баш майс­то­ри оба­че има как­во да на­у­чат от де­пу­та­ти­те. Те са ца­ре на та­ри­кат­ски­те но­ме­ра ко­га да от­ва­рят и ко­га да зат­ва­рят пар­ла­мен­та. Уд­рят се по ко­кал­че­та­та, за­ме­рят се с об­ви­не­ния, а щом ста­не на­пе­че­но - из­ли­зат във ва­кан­ция. Ка­ран­ти­на­та се­га им е дю­шеш. Кор­не­лия Ни­но­ва оба­че не мо­же да си на­ме­ри мяс­то вкъ­щи. За­то­ва и ве­че кон­ку­ри­ра ге­не­рал Му­таф­чий­ски с чес­то­та­та на те­ле­ви­зи­он­ни­те си из­я­ви. Все­ки път, ко­га­то ка­би­не­тът об­я­ви но­ва мяр­ка сре­щу кри­за­та, чер­ве­на­та ли­дер­ка ис­ка ефир, за да се про­вик­не: Пак кре­ди­ти, дай­те гран­то­ве... Ами нор­мал­но за нея, тя си по­лу­чи "Тех­но­им­пекс" ка­то по­да­рък. За­то­ва и се­га е бяс­на на Ге­ор­ги Гер­гов, че тег­лил за­ем, за да не увол­ня­ва хо­ра­та си. Хем се сла­га на Бо­ри­сов, хем раз­ва­ля пар­тий­ния та­ри­кат­лък.

Ум­ни­те и кра­си­ви­те съ­що под­роб­но са изу­чи­ли Ан­дреш­ко. За да са си­гур­ни, че ще спа­сят бра­дя­са­ли­те си кре­ди­ти и ще са, как­то ви­на­ги, пър­ви в но­ви­те прог­ра­ми, за­ме­рят влас­тта с фур­ми. И скър­цат със зъ­би все­ки ден, ка­то гле­дат да­ре­ни­я­та от Пе­ев­ски. Как­во да се пра­ви, и те са са­мо по гран­то­ве­те...

До­ка­то оба­че та­ри­ка­ти­те се над­ска­чат ко­ро­на­ви­ру­сът ми­на пси­хо­ло­ги­чес­ка­та гра­ни­ца от 1000 за­ра­зе­ни у нас, а брой­ка­та на бол­ни­те рас­те ве­че с по 60 на ден. Те­пър­ва ще ви­дим и ре­зул­та­та от ве­лик­ден­ски­те хит­ри­ни на ек­скур­зи­ан­ти­те. Уви, той мо­же да е тол­ко­ва стряс­кащ, че по Гер­гьов­ден ни­кой да не по­мис­ли и до ма­га­зи­на да оти­де.

Ис­ти­на­та е, че до­ка­то но­сим Ан­дреш­ко в сър­це­то си, ра­бо­тим ка­то Баш майс­то­ра, меч­та­ем на Ву­те да му е зле и бо­гот­во­рим Джа­ро, ще си ос­та­нем гру­па, а не об­щес­тво. Днес все още има­ме при­каз­ка: "Та­ри­кат мъж не пис­ка". Но ут­ре мо­же друж­но да из­пи­щим. От соб­стве­ни­те си но­ме­ра, за­що­то те се връ­щат ка­то бу­ме­ранг.